СОХБЕТ....................................МЪРТЪВЦИТЕ ЧУВАТ В ГРОБОВЕТЕ (3)

В благословените хадиси е казано, че мъртъвците чуват. Това чуване се отнася за слуха в ушите (за чуване във физическия смисъл), а в свещения айет, където по смисъл се казва: “Не може да ги накараш да чуят”, се говори за невъзможността по отношение на приемане на истината. Един здравомислещ човек с лекота би разграничил тези два нюанса. Аллаху теаля в 80-о знамение на сура Немл по смисъл казва: “Ти не може да накараш мъртвите да чуят”, а после: “Ще те чуят само тези, които вярват.” С това Той ни информира, че вярващите чуват. Оттук още веднъж става ясно, че под “чуване” в този контекст се има предвид приемане. Ако някой каже, че изявлението в свещения айет “Не може да накараш да чуят” се отнася за чуване на ушите в материалния смисъл, то това означава, че твърдящият това ще е приел, че Аллаху теаля е информирал, че вярващите в гробовете чуват, т.е. ще е приел това, което и ние обяснихме по-горе. Щом чуването на мюсюлманите е ясно разкрито в Корана, то тогава никой не може да отрече този факт, дори и онези, които не приемат хадис-и шерифите – най-стабилните източници след Коран-и керим.

   Хазрети Аише “радияллаху анха” е казала само за мъртвите неверници, че не чуват, защото в горепосочения хадис-и шериф, предаден от нея, се казва: “Когато човек посещава гроба на своя брат по религия и седне до него, покойникът го разпознава и отвръща на селяма.” Това разпознаване и ответът на мъртвеца доказват, че той вижда посетителя и чува неговия селям. Въпреки Аише “радияллаху анха” да е казала, че неверниците не чуват, тя е казала, че те са в състояние да знаят. В още един хадис-и шериф, предаден от нея, се казва: “Те (покойниците) вече знаят, че съм говорел истината.” Учените са пояснили, че знаенето става с чуване. Следователно, между тях няма никакво несъответствие.