СОХБЕТ.........................................................НЕДЖАСЕТТЕН ТАХАРЕТ (1)

Това означава да няма нечистотия по тялото, дрeхите и мястото за намаз. Забрадката, чалмата, местът и налъмите (обувките) се считат като облекло. Тъй като висящата част на шала се движи заедно с тялото, когато се кланя намаз, тя също се включва към облеклото. Ето защо, ако тя е нечиста, намазът не се приема. Ако частта от постелката, на която кланящият намаз стъпва и слага челото си, е чиста, намазът се приема дори останалите да са нечисти. Защото постелката не се движи заедно с тялото (не се счита като част от облеклото), за разлика от шала. Намазът на човек, който носи урина в затворено шише, няма да бъде приет, защото шишето не е мястото, откъдето се появява урината. [Следователно не е допустимо да се извърши намаз, докато се носи в джоба затворено шише с одеколон, спирт и йодова тинктура или затворена кутия, в която има изцапана с кръв или мръсотия кърпа.] Местата, където стъпват двата крака и където се прави седжде, трябва да бъдат чисти. Приема се намаз, който се изпълнява върху кърпа, стъкло или найлон, които покриват мръсотията. Не вреди на намаза ако висящите краища на дрехите докоснат суха мръсотия по време на седжде.

Ако върху тялото, дрехата и мястото за намаз няма груба мръсотия, надхвърляща един динар (дирхем), намазът ще бъде приет. Но ако има толкова, колкото един динар, става тахримен мекрух и трябва (ваджиб e) да се изчисти. Ако мръсотията е повече от динар, става фарз да се изчисти, а ако е по-малко, става суннет. Фарз е да се измие дори ако по изброените места да има само една капка вино. Според имамейн [имам-ъ Ебу Юсуф и имам-ъ Мухаммед] и другите три мезхеба е фарз изчистването и на частица от всякакъв вид груба мръсотия. Горепосочените критерии, отнасящи се до количество мръсотия, трябва да се вземат предвид, когато човек ще започне да кланя намаз, а не по време на самото изцапване.