СОХБЕТ…………………..………НАСТАВЛЕНИЯ ОТ ИМАМ-Ъ РАББАНИ

Имам-ъ Раббани (куддисе сиррух) в 210-о писмо от първи том на книгата си “Мектубат” казва:

Дете мое! Времето за пребиваване на този свят е твърде кратко. Голяма част от това кратко време вече премина напразно. Съвсем малко остава! А времето в Ахирета (отвъдното) е безкрайно! Нещата, които ще ни се случат там, зависят от делата, извършени в този няколкодневен свят. Оттогава нататък ще има или безкрайни блага, удоволствия или несвършващи мъчения, страдания. Мухбир-и садък, т.е. Казващият винаги истината (Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям)) е съобщил тези неща. Разбира се, че ще се случат! Разумният човек безспирно трябва да работи. Дете мое! Най-ценните периоди от живота преминаха напразно. Преминаха в угаждане на желанията на нефса, който е враг на Аллаху теаля. Сега са останали най-неценните, най-безуспешните мигове от живота. Отсега нататък, ако в тези мигове, не извършваме харесваните от Аллаху теаля дела и не наваксаме изпуснатото в ценното време - във времето, което е безсилно, неценно и ако с малко старание и краткотрайно затруднение не успеем да се сдобием с безкрайно спокойствие и несвършващи блага и ако не покрием безбройните си грозни постъпки с малко добри дела, то тогава утре - в Деня на Къямета (Съдния ден), с какво лице ще излезем пред Аллаху теаля? Какво извинение и какви оправдания ще занесем там? Докога ще продължи сънят на гафлета (нехаенето за Аллаху теаля)? Докога памукът на забравата ще остане в ушите? Един ден ще вдигнат завесата от очите. Ще изкарат памука на забравата от ушите. Но това няма да помогне. Тогава няма да има нищо друго за вършене, освен съжаляване и срамуване. Преди да е дошла смъртта трябва да се знае работата за вършене. Трябва да се умре с чисто лице и копнеж за Аллаху теаля. Първо трябва да се оправи вероубежданието. Разбира се, че е необходимо да се повярва в нещата, които мнозинството са съобщили, че са от религията. След това е крайно необходимо да се научат и изпълнят нещата, написани в книгите по фъкх.