СОХБЕТ……………НАЙ-НЕОБХОДИМОТО НЕЩО ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК (1)

Първото необходимо нещо за всеки човек е да произнесе Келиме-и тевхид и да повярва в неговия смисъл. Келиме-и тевхид е казването на Ля иляхе илляллах Мухаммедун расулюллах. Значението му е: Аллаху теаля съществува и е един. Мухаммед (алейхисселям) е Негов Пейгамбер. Повярвалият в това се нарича мю’мин или мюсюлманин. Вярата, за да остане постоянна, е необходимо да се отбягват нещата, довеждащи до неверие, както и да се отбягват признаците, символизиращи неверие.

Коран-и керим е словото на Аллаху теаля. Той е изпратил Коран-и керим на Мухаммед (алейхисселям) посредством меляике на име Джебраил (алейхисселям). Думите в Коран-и керим са на арабски, но Аллаху теаля е Този, Който ги е подредил една до друга. Арабските думи в Коран-и керим са низпослани от Аллаху теаля под формата на подредени айети (знамения). В смисъла, носен от тези букви и думи, се съдържа словото на Създателя. Тези букви и думи се наричат Коран. Значенията, разкриващи словото на Аллаху теаля, също са Коран. Коранът, който е словото на Аллаху теаля, не е създаден и e изначално и вечно качество, също както и другите Негови качества. Джебраил (алейхисселям) всяка година по един път идвал и прочитал Корана, низпослан дотогава, както бил редът на айетите в Левх-ил махфуз, а Пейгамберът ни (алейхисселям) повтарял. Годината, в която Пратеникът (алейхиссаляту весселям) напуснал този свят, меляикето дошло два пъти и прочело заедно цялата Книга. Мухаммед (алейхисселям) и голяма част от Есхаба му знаели Коран-и керим наизуст. След като Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) починал, негов халиф станал Хазрети Ебу Бекр (радияллаху анх). Той събрал всички записки, както и сахабиите, знаещи Книгата наизуст, и накарал една комисия да запише целия Коран-и керим. Така се появила книгата, наречена Мусхаф. Всички сахабии постигнали съгласие, че всички букви в този мусхаф са на точното си място.

Словата на Мухаммед (алейхисселям) се наричат хадис-и шерифи. Тези от тях, чиито смисъл принадлежи на Аллаху теаля, а думите и изразът са на Пратеника (алейхисселям), се наричат хадис-и кудси. Книгите с хадиси са многобройни. Сред тях най-известни са “Бухари” и “Муслим”.