СОХБЕТ……….…НАЙ-НЕОБХОДИМОТО НЕЩО ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК (2)

Знанията, касаещи вярата, се наричат иман. Заповедите, които трябва да се изпълнят, се наричат фарз, а тези, които трябва да се отбягват, се наричат харам. Фарзовете и харамите се наричат ахкям-и ислямиййе. Човек, неповярвал дори в едно от ислямските знания, се нарича кяфир (неверник).

Второто необходимо нещо за всеки човек е изчистването на сърцето. Когато се каже “сърце”, се разбират две неща. Мускулът, който се намира в гърдите ни, се нарича “сърце” от всички хора. Това е материалното сърце, което имат и животните. Второто сърце е невидимото, намиращо се в материалното. В религиозните книги под “сърце” се има предвид второто. Мястото на ислямските знания е това сърце. Човек вярва и отрича с него. Повярвалото сърце е чисто, а сърцето, изпълнено с неверие, е мръсно, мъртво. Изчистването на сърцето е наше първо задължение. Вършенето на ибадети и особено кланянето на намаз, както и казването на истигфар, изчистват сърцето, а вършенето на харами го увреждат. Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) казва: “Правете много истигфар! Аллаху теаля опазва от болести и всякакви тревоги онзи, който чете дуата за истигфар, и му дава препитанието, откъдето не очаква.” Истигфар е казването на “Естагфируллах” [О, Аллах! Прости ми!]. За да се приемат молитвите, човекът трябва да е мюсюлманин; да се разкайва за греховете си; да знае значението на изречените думи и да вярва в тях. Ду’ата, отправена с почерняло сърце, не се приема. След трикратно изричане на ду’ата и продължаване на петкратния намаз, сърцето се изчиства и започва да говори, т.е. да иска заедно с езика. Ду’ата, която се отправя само с език, без да се иска и със сърцето, не носи полза.