СОХБЕТ............................................ПРАВЕНЕ НА НЕЗР ЗА ЕВЛИИТЕ (1)

Ибни Абидин – в раздела за нафиле намазите – цитира хадис-и шерифа: “Незрът не възпрепятства появата (случването) на нещо.” и казва: “Оттук се разбира, че е забранено да се поставя изпълнението на нафиле намаз като условие за изпълнение на условен адак, защото обещаният намаз ще изглежда като отплата за изпълнено желание. Учени, разяснили “Бухари”, са казали, че такъв обет е забранен за онези, които вярват, че обещаният намаз ще доведе до изпълнение на условието, но в хадис-и шериф е забранено да се изпълняват нафилета като мутлак (абсолютен) незр. Както се вижда, изпълнението на поклонението, което е обещано в условния обет, по никакъв начин не е като отплата за изпълнено желание (което е било поставено като условие). Той се изпълнява в израз на благодарност към Аллаху теаля и е като благодарственото (шукр) седжде. По този начин – с извършване на ибадети и изпращане на севаба на праведни раби, които правят ду’а за изпращача – се моли Аллаху теаля за милост.]

   Маликитският учен шейх Халил  в “Мухтасар-и Халил” пише: “Човек, който вземе животно, например камила или овца, и го заведе на място извън Мекка, например – до гроба на Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” или на някой велия, с безмълвно или словесно възнамерение да го заколи, той трябва да изпълни това и да даде месото като милостиня на бедните. Ако желае да изпрати нещо, като облекло, пари или храна, до тези гробове, с намерение да бъдат раздадени на тамошните слуги, той трябва да го направи, дори въпросните хора да са богати. Ако е възнамерил да подари севаба, той ще може да даде тези неща на бедняците в собствената си страна. Ако не е определил намерение или ако умре преди да съобщи намерението си, то тогава се постъпва съгласно обичаите на страната.”

   Що се отнася до ханбелитския мезхеб, Менсур Бехути в неговата анотация към “Икна” и Ибни Муфлих във “Фуру”, цитирайки Ибни Теймия, казват: “Да направиш адак, за да се освободиш от притеснение с помощта на велия или да се срещнеш с чакан човек, е равносилно на правене на адак за друг, освен Аллах. Това е като даване на клевта в името на друг, освен Аллах. Този вид незр – според другите – е сахих, но е грях.” Оттук става ясно, че правенето на незр за евлиите, за искане на помощ от тях, е тензихен мекрух според Ибни Теймия. Изразът “Според другите ханбелитски учени е грях” разкрива, че според Ибни Теймия това не е грях. В анотацията на “Икна” е написано, че Ибни Теймия е казал, че човек, който е обещал кандила или свещи за Пророка ни “салляллаху алейхи ве селлем”, трябва да ги даде на бедните в Медина.