СОХБЕТ…………………………………………..ФЕТВА ЗА УАХАБИЗМА (3)(Продължава от вчера…)

Що не отнася до обвиняването на мюсюлманите в неверие от страна на уахабитите: В хадис-и шериф се казва: “Ако човек нарече някой мюсюлманин “Неверник!”, единият от двамата става неверник. Ако обвиненият в неверие е мюсюлманин, обвиняващият става кяфир.” Имам Абдулкерим Рафи “рахметуллахи алейх” , позовавайки се на “Тухфе”, пише следното в своята книга “Шерх-ул-кебир”: “Този, който нарече един мюсюлманин “Неверник!” и не може да се обоснове, става кяфир, защото нарича исляма “неверие”.” Имам Невеви пише същото в своята книга “Равда”. Ебу Исхак Ибрахим Исфераини , Хюсейн Халими Джурджани, Наср-ул-мукаддеси Наблюси, имам Газали, Ибну Дакик-ил-ийд и много други учени са казали, че той става кяфир без значение дали е способен да се обоснове или не.

   Що се отнася до разрешението за убивани на мюсюлмани и конфискуване на техния имот: В един хадис-и шериф се казва: “На мен ми е заповядано да воювам с неверниците, докато не кажат “Ля иляхе илляллах”!” Този хадис-и шериф показва, че не е допустимо да се убиват мюсюлманите. Този благословен хадис е казан в светлината на 6-и айет на сура Тевбе, където по смисъл се казва: “Освободете тези, които се покайват и отслужват намаз, и дават зекят.” В 12-и айет на сура Тевбе по смисъл се казва: “Те са вашите братя по религия.” В един свещен хадис се казва: “Ние съдим по външността. Аллаху теаля знае скритите неща.” В друг хадис-и шериф се казва: “Не ми е заповядано да разбирам тайните в сърцата на хората.” Хазрети Усаме е убил човек, за когото е казал, че е неверник, макар човекът да е казал: “Ля иляхе илляллах”. Расулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” е отвърнал: “Нима разряза сърцето му?” 

   За един муджтехид не е позволено да принуждава хората да приемат неговия мезхеб, но ако той е кадия в съда, може да отсъди според своя мезхеб и да разпореди неговото изпълнение.

   Що се отнася до правене на адак за евлиите: Шафиитските учени са дали подробни разяснения на тази тема. Книгата “Хибе”, позовавайки се на “Тухфе”, казва: “Ако някой направи обет за мъртъв евлия с намерение обещаният имот да бъде на мъртвеца, неговият незр е недействителен. Ако не възнамери това, неговият незр става сахих, а обещаният имот се раздава на слугите в тюрбето на велията или на учениците и учителите на близкото медресе, или на бедните. Ако хората, които са свикналида получават вещите за адак, се събират близо до тюрбето и ако в тази страна е обичай да се дава на тях, тогава се дава на тях. Ако няма такъв обичай, адакът става невалиден. Такива неща са съобщени и от Семляви и Ремли. (Следва продължение…)