СОХБЕТ…………………………………………..ФЕТВА ЗА УАХАБИЗМА (4) (Продължава от вчера…)

Всеки знае, че никой от тези, които правят незр за мъртъв велия, не би помислил, че обещаните неща трябва да се дадат на него. Защото на всекиму е известно, че той няма да вземе и използва нищо, и че обещаните неща ще се раздадат на бедните или на онези, които служат в тюрбето. Ето защо това е ибадет, защото според шафитския мезхеб не е допустимо да се прави незр за неща, които са мубах, мекрух или харам. Суннетите и ибадетите, които не са фарз и ваджиб, могат да бъдат сторени незр.

   Някои учени са казали, че е позволено да се целува и трие лице по гробовете. Други са казали, че не е. Онези, които са във втората група, са казали, че това е мекрух. Никой учен не е нарекъл това харам.

   Позволено е да се прави тевессул, т.е. да се иска в името на пророците “алейхимуссалевату весселям” и праведните мюсюлмани. Има много свещени хадиси, които показват, че е позволено да се прави тевессул чрез благочестиви дела. Щом това е допустимо, без съмнение е още по-допустимо да се прави тевессул с добрите хора. 

   Това нещо ще стане кюфр само ако по време на даване на клетва в името на друг, освен Аллаху теаля, се извършва ширк, т.е. това второто същество се съдружава с Аллаху теаля. Хадис-и шерифът – предаден от Хаким и имам Ахмед и цитиран от Мунави – в който се казва: “Който се кълне в името на друг, освен Аллах, става кяфир”, съобщава ето това. Но имам Невеви “рахметуллахи алейх”, предавайки от мнозинството учени, пише, че е мекрух и добавя, че единодушието на мюсюлманите е доказателство (в религията). 

   В 114-и айет на сура Ниса по смисъл се казва: “А който се отклони от правилния път на Расулюллах, след като му се изясни тевхидът и напътствието, и се отдели от мюсюлманите във вярата и делата, него ще го въведем в Джехеннема заедно с неверниците.” От този свещен айет се разбира, че за всеки вярващ е задължително да следва мезхеба ехли суннет вел джема’ат и не бива да се забравя за поговорката: “Вълкът грабва овцата, коята се отделя от стадото.” Онзи, който се отделя от ехли суннет вел джема’ат, отива в Джехеннема.”

   Това е част от фетвата на големия учен Мухаммед бин Сюлейман Медени. За онзи, който е дарен с напътствието на Аллаху теаля, това ще е достатъчно. Той е починал през 1195 [1780] г. Мухаммед бин Абдулвеххаб е бил роден през 1111 [1699] г. в пустинята на Неджд и починал през 1206 [1792] г. Мухаммед бин Сюлейман е разкрил неговото невежество, опровергал думите му, отрекъл че може да прави иджтихад и е разкрил на мюсюлманите, че той не е получил знание и фейз от нито един учен, че нарича мюсюлманите “Неверници!” и че е в заблуда.