СОХБЕТ………………….…НАЙ-ВАЖНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ РАБИТЕ

 Най-важното задължение към рабите, и за чието неизпълнение се въздава най-тежко наказание, е повеляването на повеленото (от религията) и възбраняването на забраненото (от религията) на роднини и подчинени. С други думи, най-голямо наказание се дава на тези, които не учат другите на знанията за исляма. Онези, които пречат на мюсюлманите да учат исляма и изпълняват ибадетите, прибягвайки до мъчения и измами, ще са показали с това си действие, че са неверници и врагове на исляма. Те се опитват с писанията на реформаторите в религията и безмезхебниците да променят знанията на ехли суннет. Това също е проявление на тяхната ислямска вражда.

СОХБЕТ.......................................ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ ХАРАМИТЕ

Трябва да избягваме харамите възможно най-стриктно и да осъзнаем, че нещата, от които Аллаху теаля не е доволен, са като убийствени отрови. Човек трябва да мисли за своите недостатъци и да се срамува; да се покае, да съжалява и да реши да не върши никакъв грях. [Тези тъга и решителност се наричат “правене на покаяние”, а моленето на Аллаху теаля за опрощение на греховете се нарича “правене на истигфар”.] Този, който не чувства свян, когато говори и действа по начин, който Аллаху теаля не харесва, ще е въстанал срещу Него и проявил инат. Тази упоритост почти го изкарва от исляма.

   В третия параграф на втората глава от четвъртия раздел на “Рияд-ун-насихин” се казва: “Макар че харамите се разделят в две групи – големи и малки –, ние трябва да отбягваме и малките, подобно на тежките, и да не омаловажаваме нито един от тях, защото Аллаху теаля е Отмъщаващ и Пребогат, т.е. няма нужда от нищо и никого. Той не се бои от никого в правене на това, което желае. Той е скрил Своите гняв и вражда в греховете. Грях, който изглежда като малък, може да стане причина за отмъщение и гняв от Негова страна.”