СОХБЕТ.........................ВСЕЛЕНАТА Е СЪЗДАДЕНА ОТ НЕБИТИЕТО (1)
Невежи и в противоречие с научните познания са думите на твърдящите, че всички тези безброй същества (сътворени от Аллаху теаля в такъв ред и такава хармония) са станали по случайност. Да дадем пример! Нека в една чанта поставим десет камъчета, номерирани от едно до десет. Нека после с ръка се опитаме (без да гледаме) да ги извадим от торбата, едно по едно и то поред. Т.е. първо номер едно, после номер две и най-накрая десет. Ако някое извадено камъче не следва този ред на номерата, всички камъчета (изкарвани дотогава) веднага ги пускаме обратно в чантата. И започваме пак отначало, като се стремим да започнем от едно. Вероятността да се извадят камъчетата последователно (по реда на номерата) е едно към десет милиарда. Ако вероятността за подреждане на камъчетата по ред на номерата е толкова ниска, то няма възможност и вероятност безбройните системи във Вселената да са се образували случайно.
Телата (обектите) престават да съществуват и на техни места се появяват други. Въпреки това според най-новите ни познания по химия, сто и петте елемента никога не изчезват, а се променя само тяхната структура. Обаче радиоактивните процеси ни показват, че елементите и дори техните атоми изчезват. Материята се превръща в енергия. Немският физик Айнщайн е изчислил математическата формула на това.
МЕНКЪБЕ…………..…ДОСТОЙНСТВАТА ОТ ИЗРИЧАНЕ НА БЕСМЕЛЕ
Веднъж Ибрахим Гюлшени беседваше с учениците си. Един от тях попита:
- Може ли, с помощта на Аллаху теаля, да се знае състоянието на умрелите в гроба? Дали са в наказание или благоденствие? Правейки ду’а, може ли да се спасят от мъчение?
Ибрахим Гюлшени отговори по следния начин:
- Един от любимите раби на Аллаху теаля, преминавайки през един гроб, видя умрелия в мъчение. След известно време отново мина от там. Като се съсредоточи към гроба, видя, че умрелия вече не го измъчват. Озадачен се унесе в размисли. В това време чу един повик: "Човекът, който лежи в този гроб, имаше едно дете. Майка му, го изпрати да учи наука. Детето, след като научи Бесмеле (Бисмилляхир-рахманир-рахим), в името на Бесмеле, мъчението на бащата бе премахнато."