СОХБЕТ………………….СЪСТОЯНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА СМЪРТТА (4)

После този човек казва на меляикетата: “Оставете ме за един миг, за да се съвзема!”, но вижда, че над него е застанало меляикето на смъртта. Щом го види, той забравя за мъченията и започва да трепери. Пита го: “След като толкова много меляикета ме измъчват, ти кой си и за какво си дошъл?” В този момент смъртта извиква с величествен глас: “Аз съм смъртта, която ще те отведе от този свят и ще стори децата ти сираци, и ще остави твоето наследство на роднините, които не обичаше.”

   Човек, чувайки тези слова на смъртта, се разтреперва и обръща лицето си наляво и надясно. В хадис-и шериф, поместен в Бухари, Расул-и екрем “салляллаху алейхи ве селлем” казва: “Чувайки меляикетата, човек обръща главата си към стената и вижда смъртта, застанала пред него.”

   На която и страна да се обърне, вижда смъртта и отново се обръща по гръб.

   Мелек-ул-мевт с ужасяващ глас извиква: “Аз съм онова велико меляике, което отне душите на твоите родители. Тогава ти беше до тях, успя ли да им помогнеш? Ето, всички твои приятели те гледат, каква полза ще ти донесат? Аз съм онова велико меляике, което преди теб е умъртвявало много по-силни хора.”

   След този разговор с умиращия човек, меляикетата на мъчението се оттеглят и отиват. Човек, виждайки внушителността на Азраил “алейхисселям”, в този миг изгубва разума си.

   Азраил “алейхисселям” го пита: “Какво ще кажеш за земята?”, а той отговаря: “Заблудих се от измамната земя и сега съм в това положение.”

   Тогава Аллаху теаля му показва земята във вид на жена със сини очи и зъби като рогове на вол, която вони отвратително. Тя отива при него и сяда на корема му.

   После довеждат имуществото на този човек пред него. Имота, който е спечелил с грижи и притеснения, без да внимава дали е от харам или халал, го разпределят между наследниците, след което това имущество казва на своя (умиращ) собственик: “О, непокорни човече! Спечели ме, изразходи ме несправедливо и не даде зекят и садака. Сега ти ме изгуби вече, преминах в ръцете на тези, които ти не желаеше (не обичаше). Взеха го от теб без признателност и благодарност.”