СОХБЕТ…………………ИЗТОЧНИЦИ НА ИСЛЯМСКАТА РЕЛИГИЯ (1)

   1 – КОРАН-И КЕРИМ:

   Това е книгата, изпратена от Аллаху теаля на Мухаммед (алейхисселям) посредством меляике (ангел) на име Джебраил (алейхисселям). Коран-и керим съдържа 114 сури и 6236 айета (знамения). Той е съхранен, така както бил низпослан на Мухаммед (алейхисселям) и не е претърпял никакви промени. В годината на смъртта на Мухаммед (алейхисселям), халифът Ебу Бекр (радияллаху анх), събрал онези сподвижници, които знаели наизуст Корана, и всички материали, на които били записани отделните му части, и учредил комисия със задача да напише целия Коран-и керим на хартия. В резултат от това се е оформила книгата, наречена мусхаф. Всички 33 000 сподвижници (радияллаху теаля анхум еджма’ин) единодушно потвърдили, че всяка буква на Мусхафа е на точното ѝ място. Коран-и керим не е претърпявал никакви промени в продължение на 1400 години. Днес всички Корани в целия свят са еднакви, нямат никаква разлика.

   Коран-и керим е словото на Аллаху теаля. Аллаху теаля е изпратил Коран-и керим на Мухаммед (алейхисселям). Следователно Коран-и керим е разбран най-добре от Мухаммед (алейхисселям). Някои зъндъци (прикрити врагове на религията), които не разбират напълно какво е пророчеството, мислят, че могат да разберат самия Коран-и керим. Мухаммед (алейхисселям) изрецитирал Свещения Коран на Есхаб-и кирам и го обяснил чрез хадис-и шерифите. А Ехл-и суннитските учени записали тези обяснения в своите книги. Тези, които погрешно тълкуват Коран-и керим и хадис-и-шерифите, се наричат еретици (ехл-и бид’ат). А онези, които смятат своите мисли и идеи за айети и хадиси са зъндъци.