СОХБЕТ………………………………ПЪРВИТЕ СЛОВА НА ВЯРАТА (1)

Келиме-и тевхид – „Ля иляхе илляллах Мухаммедун Ресулюллах“. Неговото значение – Аллаху теаля е един, няма съдружник и равен, и няма друг илях (бог), освен Него. И Мухаммед (алейхисселям) е Негов любим раб и Пратеник.

Келиме-и шехадет е казване на „Ешхеду ен ля иляхе илляллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве ресулюх“. Всеки, който е разумен и е достигнал пълнолетие според исляма, и може да говори, трябва да изрече и от сърце да приеме, без капка съмнение, че на земята и небето, няма друг освен Него, който да заслужава поклонение. Истинският ма’буд (бог) е само Аллаху теаля. И също така да каже и повярва, че благословеният човек, който е имал розова кожа – бялочервена, с прекрасно лице и с черни вежди и очи; с открито, благословено чело; с добър нрав; човекът, от когото не е падала сянка на земята; и бил сладкодумен, и наречен арабин, защото се родил в Мекка, Арабия; и бил от рода на хашимиите, наречен Мухаммед, синът на Абдуллах, e раб и пейгамбер на Аллаху теаля. Майка на Пророка (алейхисселям) е била Хазрети Амине, дъщерята на Вехеб.

В хадис-и шериф се казва: „Не наричайте неверници онези, които казват „Ля иляхе илляллах“. Който ги нарече кяфири, той става кяфир.“ С други думи, човек, който е ехл-и къбле и казва словата „Ля иляхе илляллах“, няма да загуби вярата си, дори ако се отклони от верния път на Ехл-и суннет по въпроси, които не са зарури (задължителни) и не са посочени с иджма’ (консенсус) или ако извърши тежък грях. Но човек, който се е отклонил от пътя на Ехл-и суннет, ако неповярва в едно от религиозните знания, които всеки мюсюлманин задължително трябва да научи, тогава той ще стане кяфир.

Големите учени на исляма, основателя на ханефитския мезхеб - имам-и а’зам Ебу Ханифе и основателя на шафитския мезхеб - имам Шафи’и, казват, че Ехл-и къбле не могат да се наричат кяфири (неверници). Тези слова означават, че мюсюлманинът от Ехл-и къбле, няма да стане кяфир, извършвайки грях. Учените от седемдесет и двете отклонени групи и техните последователи се наричат Ехл-и къбле.