СОХБЕТ………………….АЛЛАХУ ТЕАЛЯ СЪЩЕСТВУВА И Е ЕДИН (2)

В началото на книгата „Шерх-и акаид” пише: „ Тъй като всички създания са признаци, показващи съществуването на Аллаху теаля, носят общото наименование алем [свят]. По същия начин съществата от един вид също се наричат алем, светове. Например: човешки свят, свят на меляикета (ангели), животински свят, свят на неживата материя. Би могло да се каже, че всяко тяло е своеобразен алем.” 

   В книгата „Шерх-и мевакиф” пише: “Алемът, т.е. всичко е хадис, т.е. създание. С други думи, появили се от небитието. И винаги продължават да се появяват един от друг. И веществата, и качествата на обектите са хадиси, т.е. създания. По този въпрос би могло да се изтъкнат четири неща:

1-       Според мюсюлманите, юдеите, християните и огнепоклонниците както веществата, така и качествата на обектите са създания.

2-       Според Аристотел и философите по неговия път както веществата, така и свойствата на обектите са изначални, т.е. не са творения и винаги са съществували. Съвременните знания по химия категорично разкриват, че това твърдение е грешно. Човек, който вярва или казва подобно нещо, напуска исляма и става кяфир. Ибни Сина и Фараби също твърдели, че веществата и свойствата на обектите са кадим (изначални). 

3-       Според философите преди Аристотел материята е изначална, но нейните свойства са създания. Днес повечето учени са на това грешно схващане. Да се вярва така е неверие.

4- Никой не е казал, че материята е създание, а качествата ѝ са изначални.

   Мюсюлманите доказват по няколко начина, че материята и нейните свойства са създания. Човек, за да бъде мюсюлманин е необходимо да вярва във факта, че веществата и обектите, т.е. всички същества, са създадени от нищото, и че те ще изчезнат отново. Тъй като светът е хадис (създание), т.е. появил се е, докато не е съществувал, той трябва да има създател, който да го е сътворил от нищото, защото, както споменахме по-горе, никое събитие не се случва от само себе си. Очевидно е, че има само един Създател, Който създава всяко вещество, всяко движение. Този създател е ваджиб-ул-вуджуд, т.е. не е създаден от друг. Той трябва задължително да е съществувал винаги. Не се нуждае от нищо, за да съществува. Ако не беше непременно необходимо съществуването му, то тогава щеше да бъде мумкин-ул-вуджуд.