СОХБЕТ………………….АЛЛАХУ ТЕАЛЯ СЪЩЕСТВУВА И Е ЕДИН (4)

Аллаху теаля не е длъжен да дава доброто и полезното на рабите Си, нито пък да дава севаби (награди) на едните и наказания на другите. Дори да въведе в Дженнета всички грешни и разпътни раби, то това би подхождало на Неговото великодушие, а ако хвърли в Джехеннема всички покорни и служещи раби, това не би било несправедливо, но е пожелал и е съобщил, че мюсюлманите и служещите ще ги въведе в Дженнета и дари с безкрайни дарове и добрини, а неверниците ще хвърли в Джехеннема и ще ги остави вечно в мъчение. Той не се отмята от Своята дума. Ако всички същества повярват и Му се подчинят, не би имал никаква полза от това. Ако целият свят се изпълни само с неверници, бунтовници и угнетители, то те с нищо не биха Му навредили. Когато човек пожелае да извърши нещо, Той го създава само ако пожелае. Той е Творецът на всичко и на всички дела на Своите раби. Ако не пожелае и не създаде, нищо не би могло дори да се раздвижи. Ако Той не пожелае, никой не би могъл да стане кяфир или бунтовник. Аллаху теаля пожелава, т.е. създава греховете и неверието, но не ги харесва. Никой не би могъл да се меси в Неговите дела. Никой няма силата или правото да Го пита защо е направил нещо по определен начин или да коментира как е трябвало да го стори. Ако пожелае, ще опрости на всеки, който е извършил голям грях и умрял без покаяние, освен ако не е извършил нещо, водещо до неверие или съдружаване (т.е. освен ако не е умрял като неверник). Но ако възжелае, ще въздаде наказание дори и за малките прегрешения. Съобщава ни, че няма да прости на умрели като неверници и вероотстъпници и ще ги изтезава за вечни времена.

   Ехл-и къбле, т.е мюсюлманин, който е извършвал поклонения и умрял, имайки отклонения от суннитското вероубеждение, за което не се е покаял, ще отиде в Джехеннема, но няма да остане вечно там. Подобни мюсюлмани се наричат еретици или ехл-и бид’ат“.