СОХБЕТ…………………………..……ВИЖДАНЕ НА АЛЛАХУ ТЕАЛЯ (1)

Аллаху теаля не се е показал в земния живот и хората не могат да Го разберат със сетивните си органи. В Съдния ден, на сборището Махшер, Той ще бъде видян от неверниците и греховните мюсюлмани с Неговите ярост и внушителност, а от праведните мюсюлмани със Своите доброта и красота. Аллаху теаля ще бъде видян в Дженнета от мюсюлманите. Меляикетата и жените също ще Го видят. Неверниците ще бъдат лишени от това. Има силно предание, което сочи, че джиновете също ще бъдат лишени от това благо. Трябва да се повярва, че Аллаху теаля ще бъде видян, но да не се мисли как ще стане това, защото Неговите дела не биха могли да бъдат обхванати с разума. Те не са като земните дела. Не биха могли да бъдат претеглени със знанията по химия и физика. Понятия като „посока“ или „намиране един срещу друг“ нямат отношение към Него. Той не е материя и тяло. Не е елемент, съединение или смес. Няма връзка с цифрите, не би могъл да бъде премерен или изчислен. Не търпи промяна и не е обект на време. Не се намира никъде. Няма начало и край. За него няма горе, долу, пред, зад, ляво, дясно. Следователно нищо Негово не би могло да бъде разбрано с човешките разум, знание и мисъл. Човек не би могъл да разбере и начина, по който ще Го види. Макар че в айетите и хадис-и шерифите се срещат думи като ръка, крак, посока, място и подобни, които не са подходящи за Аллаху теаля, те не се използвани в смисъла, който се познава и употребява днес [т.е. те не се разбират буквално]. Подобни айети и хадис-и шерифи се наричат мутешабихат. Трябва да вярваме в тях, но не бива да правим опит да ги разберем. На тях обаче биха могли да им се дадат значения, подходящи за Аллаху теаля. Това се нарича те’вил.