СОХБЕТ…………….…………………..ВИЖДАНЕ НА АЛЛАХУ ТЕАЛЯ (2)

Мухаммед (алейхисселям) е видял Аллаху теаля по време на ми’радж (нощното възнесение). Но това виждане не е било като това с очите в земния живот Зъндък (ислямски враг, представящ се за вярващ) е онзи, който казва, че е видял Създателя в този свят. Състоянието на виждане при евлиите (любимите раби) не е като земното и ахиретско виждане. С други думи, то не е ру’йет (виждане), а е шухуд. [Т.е. виждат примера чрез окото на сърцето.] Някои евлии казват, че са Го видели, защото в състояние на секр (безсъзнание, опиянение), бъркали шухуд с ру’йет. Ако причината не е тази, словата им следва да бъдат разтълкувани (съгласно исляма), за да бъдат разбрани.

Минаването на времето, смяната на деня и нощта не биха могли да имат отношение към Него. Той не е обект на време. В нито един аспект не търпи промяна и не би могло да се каже: “Бил е такъв в миналото!” или “Ще бъде такъв в бъдещето!” Той не прониква в нищо. Не се съединява с нищо. Той няма противоположен, съдружник, подобен, помощник или пазител. Няма съпруга, майка, баща, син или дъщеря. Винаги е заедно с всички, заобикаля ги и ги вижда. По-близо е до човека дори от вената на шията му. Но Неговите близост, присъствие, заедност и заобикаляне не са по начин разбираем за нас. Неговата близост не би могла да се разбере със знанието на улемите, интелекта на учените, и кешфа, и шухуда на евлиите. Човешкият ум не би могъл да разбере същността на тези неща. Аллаху теаля е неповторим в Своите личност и качества, които не претърпяват никаква промяна.