СОХБЕТ……………………………….……………….…НЕБЕСНИ КНИГИ (1)

   Аллаху теаля е низпослал сто сухуфа и четири книги.

   Десет сухуфа (малки книги) са низпослани на Адем (алейхисселям), петдесет на Шит (алейхисселям), тридесет на Идрис (алейхисселям), а десет на Ибрахим (алейхисселям). [Сухуф не означава една страница, а малка книга, рисале.]

   Теврат (Тора) бил даден на Муса (алейхисселям), Зебур (Псалмите) на Давуд (алейхисселям), Инджил (Евангелието) на Иса (алейхисселям), а Коран-и керим на Мухаммед (алейхисселям).

   Когато човек пожелае да даде заповед, да забрани или попита нещо, първо го обмисля и подготвя в своя ум. Тези значения в ума се наричат келям-и нефси и не би могло да се каже, че са на арабски, персийски или турски език. Тяхното изразяване на различни езици не променя значенията (същината) им. Думите, изразяващи тези значения, се наричат келям-и ляфзи. Келям-и ляфзи би могло да бъде изказано на различни езици. Така се разбира, че келям-и нефси, също като другите качества – знание, воля…, e неизменно и самостоятелно качество в притежателя на словото. Келям-и ляфзи пък е съвкупността от букви, които разкриват келям-и нефси и достигат до човешкото ухо и излизат от устата на друг. По този начин, словото на Аллаху теаля е изначално и безкрайно, не е създание, не се прекъсва никога и се намира заедно с Неговата същност. Качеството Келям (слово) е в едно (просто) състояние и не се променя. Не е от букви и звуци. Не се дели на части и не приема такива форми. Не може да се изпише. Не се нуждае от средства като интелект, ухо и език. Може да се каже на какъвто език се пожелае. Ако се каже на арабски, става Коран-и керим. Ако се каже на иврит – Теврат, а на древносирийски – Евангелие. [В книгата „Шерх-ул-мекасид“  пише, че ако се каже на гръцки става Евангелие, а на древносирийски – Зебур.]