СОХБЕТ………………………………КАЧЕСТВА НА ПEЙГАМБЕРИТЕ (2)

Човек не може да стане пейгамбер с лични усилия, гладуване, правене на много ибадет или понасяне на тежки изпитания. Това става единствено с избирането на Аллаху теаля. Създателят е изпратил религии посредством тях, за да покаже на хората пътя на щастието, спокойствието и спасението в двата свята. Въпреки множеството им врагове, техните подигравки и мъчения, нищо не успяло да спре нито един от пратениците в съобщаването на заповедите на Аллаху теаля. За да докаже на хората, че пратениците говорят истината и носят правдата, Аллаху теаля ги е подкрепил с му’джизе (чудеса). Никой не е успял да се противопостави с нищо на тези необикновени явления.

Тези, които приемат съответния пратеник, стават от неговия уммет (общност).

Пейгамберите са живи в гробовете си по незнаен за нас начин. Благословените им тела не се разлагат в земята.

Когато благословените очи на пейгамберите (алейхимусселям) спят, очите на сърцата им остават будни. В изпълняване на възложените им задачи те са равни един на друг. Горепосочените качества ги има във всеки един от тях. Никога един пейгамбер не може да бъде премахнат от списъка с пратеници. Пророците са избрани измежду хората. Пейгамберите, от своя страна, имат йерархия помежду си. Различия има в броя на повярвалите в тях, големината на страните, в които са изпратени, притежаваните от тях знания, мащаба на разпространение на знанията им, броя и продължителността на чудесата. Във всички тези аспекти последният пророк Мухаммед (алейхисселям) е над останалите. Той е по-превъзходен от всички пейгамбери. Неговият уммет също превъзхожда останалите общности. Пратениците, които са ресул са по-високопоставени от онези, които са неби, а тези, които са улю’л-азм са над пейгамберите расул.