СОХБЕТ……………...ВАХИЙ, ХАДИС-И КУДСИ И ХАДИС-И ШЕРИФ (2)

Когато се каже, чуе или пише името на Аллаху теаля, при първия път е ваджиб (задължително) да се изкаже или изпише една от думите на благоговение, като „Субханеллах“, „Тебарекаллах“, „Джелле-джелялюх“, „Аззе-исмух“, „Джеллет кудретух“, „Теаля“ или друга възхвалителна дума. Да се повтори при следващо изговаряне или прочитане става мустехаб. Също толкова важно е да се казва салеват (възхвала) на местата, където се споменава името на Пейгамберът ни Мухаммед (алейхисселям). Трябва да придобием навика да казваме „Аллаху теаля“ и „Коран-и керим“ с почит и уважение. Когато се споменава и пише името на нашия Пейгамбер, е необходимо да се каже и напише „салляллаху алейхи ве селлем”. Не е позволено да се съкращават тези слова или да се изписват само няколко букви. Когато се споменават имената на Есхаб-и кирам, трябва да се казват и пишат думите „радияллаху анх“, а към имената на ислямските учени - „рахметуллахи алейх“.

МЕНКЪБЕ……………………………………………ИЗГУБЕН В ПУСТИНЯТА

Шейх Мухаммед, идвайки от Исфехан, изтърва от коня своята чанта. Когато видя, че я няма, повери коня на хората от групата и сам се отдели от тях да си я търси. Ха да погледне тук, ха там и измина много време. Керванът се изгуби от поглед. Наоколо не се виждаше нищо освен пустини и планини. Изгуби ориентация и в голяма безнадеждност заплака и си помисли: “Ще умра по тези краища, изгубих се”. После седна до една рекичка и с голяма всеотдайност поиска помощ от своя учител хазрети имам Раббани (куддисе сиррух). В същия момент пред него се показа имам Раббани (куддисе сиррух), възседнал своя кон. Доближи се до него и му каза: “Подай си ръката!” Качи го на коня и го отведе при кервана. Когато видяха хората от групата отдалече, имамът каза: “Хайде, върви!” Отиде при тях и имамът се изгуби от поглед.