СОХБЕТ………….…….……ЕБУ БЕКР-И СЪДДИК (РАДИЯЛЛАХУ АНХ) 2

 Халифът Ебу Бекр Съддик нареди на Халид бин Велид да напусне Ирак и да отиде в Дамаск. Халид остави част от армията си в Мусенна и с големи битки и победи, пристигна в Сирия. Ислямската войска се обедини и победи огромната византийска армия при Еджнадейн. След това в Ярмук 46 000 ислямска войска спечели продължителна битка с 240 000 войска на византийския император Ираклий. Убити са над 100 000 визнтийски войници. Три хиляди мюсюлмани станаха шехиди. Мюсюлманките също участваха в тази война. Главнокомандващият хазрети Халид бин Велид и командирът хазрети Икриме бяха възприети като невероятни герои. Всички тези победи бяха постигнати чрез смелостта, мъдростта, отличното ръководство и благословиите на хазрети Ебу Бекр Съддик. Той умира в Медина по време, когато се води битката при Ярмук.

Хазрети Ебу Бекр Съддик е първият от Ашере-и Мубешшере, т.е. десетте сподвижници благовестени с Дженнет. Той е най-възвишеният човек след Пейгамберите. Участва във всички войни. Похвален е в свещените айети. Той е първият, който събира Коран-и керим в една книга. Умира на 63-годишна възраст, през 13-тата година по Хиджра (634 г.), във вторник вечерта, 28-ия ден на месец Джемазил-ахир. Погребан е до Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Той имаше светла кожа, открито чело, рядка брада и красиво лице.

В хадис-и шериф се повелява: „Ебу Бекр Съддик е най-възвишеният и най-добрият от хората. Но той не е пророк.“ В друг хадис-и шериф се казва: „Името на Ебу Бекр е атик както на небето, така и на земята (т.е. най-доброто, най-красивото)”.