СОХБЕТ………….…….……ЕБУ БЕКР-И СЪДДИК (РАДИЯЛЛАХУ АНХ) 4

В хадис-и-шериф се повелява: „Попитах Джебраил (алейхисселям) за добродетелите на хазрети Омер. Джебраил (алейхисселям) ми отговори, че не може да разкаже за достойнствата на хазрети Омер, дори ако говори, колкото  времето на пророчеството на Нух (алейхисселям) [950 години]. В същото време всички добродетели на Омер се равняват само на едно от добрите дела на Ебу Бекр.“

Когато Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бил попитан, кого обича най-много, той отговори: „Айше“. На въпроса кого цени най-много от приятелите си, той отговори: „Бащата на Айше“. Отново бил попитан, а след него, отговори: „Омер бин Хаттаб“.

Един ден посочи хазрети Ебу Бекр и хазрати Омер (радияллаху теаля анхума) и каза: „Те двамата ще бъдат най-възвишените от всички хора в Дженнета, с изключение на пророците.“

Веднъж Ебу Бекр дойде отдясно, а Омер (радияллаху теаля анхума) отляво на Расулюллах (алейхисселям). Той ги хвана за ръцете и влезе в джамията, повели: „Ето така тримата ще идем в Съдния ден.“

Един ден Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) видя хазрети Ебу Бекр и хазрети Омер, повели: „Те са моите очи и уши.“ Друг път той им каза: „Хвала на Аллаху теаля, Който ме укрепи и с двама ви!“

В хадис-и шериф се казва: „Всеки пейгамбер има верен приятел. Моят верен приятел е Ебу Бекр“ В друг хадис-и шериф се повелява: „Всеки пророк има любими хора в своята общност. Моите избраници са Ебу Бекр и Омер“ (радияллаху теаля анхума).