СОХБЕТ………….…….……ЕБУ БЕКР-И СЪДДИК (РАДИЯЛЛАХУ АНХ) 5

 В хадис-и шериф се повелява: „Обичта към Ебу Бекр и Омер е от вярата. Враждебността към тях е неверие.“ Въз основа на горния хадис, всички учени единодушно заявяват, че обидата към хазрети Ебу Бекр и хазрети Омер и враждебността към тях е неверие и казаха: „Проклятието на Аллаху теаля да бъде над шиитите“.

 В хадис-и шериф се казва: „Ако иманът на Ебу Бекр бъде претеглен с имана на всички хора заедно, иманът на Ебу Бекр ще натежи.“ [Оттук се разбира, че вярата на Ебу Бекр (радияллаху теаля анх) е по-силна от вярата на цялото човечество.]

 Хазрети Али (радияллаху анх) казва: „Колкото и да се опитвах да бъда първи в добрите дела, винаги Ебу Бекр беше пред мен“. И също казва: „След Расулюллах, най-достойни от хората са Ебу Бекр и Омер. Любовта към мен и омразата към Ебу Бекр и Омер не могат да съществуват едновременно в сърцето на мюсюлманина.“ В една от своите проповеди хазрети Али се помолил: „Я, Рабби! Подобри ни, така както подобри Хулефа-и рашидин.“ Когато го попитаха, „Кои са Хулефа-и рашидин?“, той отговори със сълзи на очи: „Те са Ебу Бекр и Омер, които много обичам“.

Хазрети Омер (радияллаху теаля анх) казва: „Ебу Бекр е нашият повелител“, „Иска ми се да бях косъм от тялото на Ебу Бекр.“, „В Дженнета бих искал непрекъснато да виждам Ебу Бекр!“, „В нито една добрина, не можах да достигна Ебу Бекр.“

Хазрети Ебу Бекр (радияллаху теаля анх) беше единственият, който чуваше разговора между Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и Джебраил (алейхисселям).