СОХБЕТ..................................ОМЕР БИН ХАТТАБ (РАДИЯЛЛАХУ АНХ) 2

   Хазрети Омер (радияллаху анх) бе едър, кожата му с цвят на пшеница, висок на ръст, с червени очи, а върхът на мустаците му бе жълт. Когато беше тъжен или замислен, дърпаше краищата на мустаците си. Брадата му бе гъста, а по бузите - рядка. Можеше да използва лявата си ръка, така добре както дясната. Без да докосва седлото, лесно възсядаше коня. Той бе величествен и имаше много смело сърце. Въпреки това поради своята скромност и срамежливост, в присъствието на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), говореше толкова тихо, че Пратеникът на Аллаху теаля се усмихваше и казваше: „Говори по-високо! О, Омер! Не мога да те чуя.“ Той бе тъст на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) и зет на хазрети Али. А също така големец от племето Бени Адий, потомък на Хаттаб бин Нуфейл бин Абдул’узза бин Ребах бин Абдуллах бин Курат бин Резах бин Адий бин Ка’б.  

   В хадис-и шериф предаден от Тирмизи, Ебу Давуд и Хаким, се повелява: „Аллаху теаля е поставил истината в сърцето и езика на Омер.“

   В хадис-и шериф предаден от Бухари и Муслим се казва: „Шейтанът бяга от сянката на Омер.“

   Когато хазрети Омер поискал от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) разрешение за извършване на умра, Пратеникът на Аллаху теаля му позволил и казал: „О, братко мой, когато се молиш, не забравяй за нас!“

   В хадис-и-шериф разказан от Абдуллах ибни Аббас се казва: „Деня, в който Омер прие вярата, Джебраил (алейхисселям) съобщи тази вест на меляикетата, които се благовестяваха помежду си, казвайки Омер е станал мюсюлманин.“

   В друг хадис-и-шериф предаден от Акабе бин Амир се повелява: „Ако след мен щеше да дойде пророк, това щеше да бъде Омер бин Хаттаб.“