СОХБЕТ…………….ПОВЕДЕНИЕТО НА ЛЮБИМИЯ НИ ПЕЙГАМБЕР (1)

Султанът на вселената не говореше навън. Говореше само, ако думите му ще са полезни за мюсюлманите, ако думите му ще ги сближат.

     Оказваше добър прием на най-способния човек на всяко племе и го правеше управител на племето си. Не лишаваше никого от приветливото си лице и прекрасния си нрав. 

     Когато не виждаше някой от сподвижниците, питаше за него. Хвалеше доброто, а лошото порицаваше. Всяка негова работа беше обмислена. Не спираше да предупреждава мюсюлманите, от страх да не попаднат в нехание (гафлет). Притежаваше пълна дарба за служене. Близките нему, бяха най-достойните сред хората.

     За него най-достоен от сподвижниците и с най-висока степен беше този, който помагаше на нуждаещия се. Не сядаше и не ставаше, без да спомене името на Аллаху теаля. 

     Не набелязваше място за себе си на събирания и забраняваше това да се прави. Когато влизаше при група седящи хора, сядаше най-отзад, заповядваше и на мюсюлманите да постъпват по същия начин. Оказваше такъв добър прием на седящите с него, че на всеки един от тях му се струваше, че той е най-скъп за него от всички. Проявяваше търпение към седящия до него или идващия при него с някакъв проблем, и го изслушваше. Когато някой поискаше нещо, не му отказваше, даваше му, или го връщаше с блага дума.  

     Беше милостив баща за тях. При него всички имаха равни права. Меджлисът на любимия ни Пейгамбер беше меджлис на знанието, на свенливостта, на търпението и на сигурността. В неговия меджлис нито се говореше на висок глас, нито се обвиняваше някой, нито пък се разкриваха недостатъците и грешките на някого. Намиращите се в неговия меджлис бяха равни, превъзходството на единия над другия беше само по богобоязливост. Всички те бяха скромни.