СОХБЕТ........................................................АИШЕ (РАДИЯЛЛАХУ АНХА)

  Съпруга на любимия ни Пейгамбер (алейхисселям) и дъщеря на хазрети Ебу Бекр Съддик. Майка ни Аише (радияллаху анха ) беше много умна, праведна, учена и целомъдрена. Отличаваше се с отлична памет и затова сподвижниците научаваха много неща, допитвайки се до нея. Тя е възхвалена в Коран-и керим. Поради различия в иджтихада ѝ с този на хазрети Али, при събитието (битката) Джемел, беше заедно със сподвижниците воювали срещу хазрети Али. Когато Али (радияллаху анх) падна шeхид тя много страда за това, мъката ѝ беше голяма. Шиитите наговориха много клевети по неин адрес, казаха че не обича хазрети Али, но благословеният хадис „Да се обича Али е от вярата.“ е предаден от нея. Така показа своята обич към него и необходимостта той да бъде обичан от всички. Хазрети Аише се роди осем години преди Хиджра и почина през 57 година по лунния календар (676 г.) в Медина. 

Аише (радияллаху анха) разказва: „Есхаб-и кирам носеха подаръци на любимия ни Пейгамбер, когато той беше в моята къща. По този начин искаха да спечелят обичта на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем).“ Отново тя разказва: „Пратеникът на Аллаху теаля раздели съпругите си на две групи. Аз, Хафса, Сафийе и Севде бяхме в първата група. Втората група включваше Умм-и Селеме и останалите съпруги. Жените от втората група изпратиха Умм-и Селеме при Расулюллах с молба да каже на своите сподвижници, че който иска да дари подарък, до го поднесе в къщата, където се намира той. Когато Умм-и Селеме предаде молбата, Пейгамберът ни (алейхисселям) отвърна: „Не ме огорчавайте! Меляикето ми носи откровения само когато съм в дома на Аише.” Умм-и Селеме каза: „О, Расуляллах! Аллаху теаля да ме пази от обида към теб. Покаях се.“ По-късно жените изпратиха хазрети Фатима със същата молба. Тогава той каза: „О, дъще моя! Не обичаш ли това, което аз обичам (Аише)?“ Фатима (радияллаху теаля анха) отговори: „Да“. Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) каза: „Тогава я обичай!“