СОХБЕТ…………………………………………….ХАСАН (РАДИЯЛАХУ АНХ)

Синът на хазрети Фатима, дъщерята на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Беше с бяло и красиво лице. Той е един от седемте души, чиито лица наподобяваха лицето на Пейгамбера ни Мухаммед (алейхисселям). Нямаше човек, който да прилича на Пратеника на Аллаху теаля, повече от него. Той е вторият от дванадесетте имами и петият от ислямските халифи. Роден е в Медина през третата година по Хиджра и умира в Медина през 49 година по Хиджра. Когато баща му хазрети Али стана шехид, беше избран за халиф в Куфа през 40 година по Хиджра. Той бе халиф на Куфа, Басра, Ирак, Хорасан, Мекка, Медина, Хиджаз и Йемен. Другите страни бяха под управлението на хазрети Му’авия. Седем месеца по-късно, в Анбар, близо до Багдад, когато двете армии бяха готови да се бият, за да не се пролива мюсюлманска кръв, той остави халифата на хазрети Му’авия. Върна се в Медина и живя там до края на живота си. Потомците му се наричат Шерифи.

В хадис-и шериф разказан от хазрети Бера’ и поместен в книгите с хадиси Бухари и Муслим, се съобщава, че Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) поставил хазрети Хасан на раменете си и казал: „Я, Рабби! Обичам го. И Ти Го обичай!“

В хадис-и-шериф записан в Бухари, хазрети Ебу Бекр разказва: „Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се е качи на минбера. Хазрети Хасан беше в ръцете му. Той погледна към нас, а после към Хасан и каза: „Това е моят син Сеййид. Аллаху теаля вероятно ще помири двете мюсюлмански армии чрез него.“

В хадис-и шериф поместен в Тирмизи, Усаме бин Зейд разказва: „Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) постави Хасан и Хусейн на коленете си и каза: „Това са моите деца и децата на дъщеря ми. О, Аллаху теаля! Обичам тези двамата. И Ти Ги обичай. Обичай и тези, които ги обичат!“