СОХБЕТ…………………………….……………ХЮСЕИН (РАДИЯЛАХУ АНХ)

Внук на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), вторият син на хазрети Али. Той е третият от дванадесетте имами и петият от Ехл-и бейт. Потомците му се наричат Сеййиди. Роден е през шестата година по Хиджра и станал шехид (бил убит) в Кербала на 10-тия ден на месец Мухаррем през 61 г. (680 г.) Благословената му главата е в Египет, в гробището Карафа. Като обичан внук на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), той е зеницата на окото на Ехл-и суннет (много е обичан от мюсюлманите суннити). Шиитите са в траур на 10-ия ден от Мухаррем, казвайки, че го обичат, защото е син на  хазрети Али. В исляма няма траур [скръб по близък човек, външно изразена чрез носене на тъмни дрехи, и спазване на определен тип поведение]. Оттук става ясно, че те нямат нищо общо с Ехл-и бейт и дванадесетимата имами. Защото тези, които истински ги обичат и следват пътя им, са мюсюлманите с ехл-и суннитско вероубеждение. В хадис-и шериф се казва: „Хасан и Хюсеин са най-високопоставените сред дженнетските младежи.“

 

МЕНКЪБЕ……………….………………………….……ЧИЙ Е ТОЗИ САРАЙ?

   Един ден в сарая се беше организирало угощение. Държавниците си бяха заели местата, а прислужниците зачакаха техните заповеди. В залата влезе изключително величествен мъж. Нито войниците го познаха, нито слугите, но никой не успя да прояви смелостта да го пита кой е и какво търси тук. Ибрахим бин Едхем (рахметуллахи алейх) го запита:

 - Какво би желал?

 - Да отседна в този хан.

 - Това място не е хан, а моят сарай!

 - А чий беше преди теб?

 - На моя баща.

 - А чий беше преди него?

 - На сина на еди кого си.

 - Какво стана с тях?

 - Умряха!

 - Че какъв е този твой сарай, че в него не би могъл да дойде ни един без да си е отишъл някой друг? – рече внушителният мъж и излезе, както бе дошъл. Ибрахим бин Едем затича подир него и го запита:

 - Кой си ти?

 - Аз съм Хъзър!

   Подир това събитие страданието на хазрети Ибрахим бин Едхем (рахметуллахи алейх) се увеличи и обичта му съм Аллах нарасна.