СОХБЕТ………………………………………...БЪДИ ВРАГ НА СВОЯ НЕФС!

Аллаху теаля не е длъжен да стори хората мюсюлмани. Както Неговата милост е безкрайна, така и мъчението Му е вечно. Неговата справедливост също е вечна. Когато пожелае, Той дарява Своите раби с истинска вяра, без никаква причина и без да са я поискали. Той ще дари с харесаната вяра онези, чиито морал и дела са хубави, защото следват здравия разум. Дали човек ще умре с вяра или не става ясно на сетния дъх. Онзи, който е имал вяра цял живот, но я е загубил в последните си дни и умрял така, в Съдния ден ще бъде сред неверниците. Ние трябва да се молим всеки ден за умиране с вяра. Заради безкрайната Си милост, Аллаху теаля е изпратил пророци на Своите раби, за да им съобщи за Своето съществуване и единство, и за нещата, в които трябва да вярват. Вярата е потвърждение на предадените от нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи ве селлем) неща. Онзи, който не вярва, т.е. отрича Пророка, става неверник и ще гори вечно в Джехеннема. Един разумен човек не би отрекъл никой пейгамбер (алейхиссаляту веттеслимат) и веднага би повярвал в него. Но ако не последва своя разум и бъде подведен от страстите си или някой друг човек, той ще отрече. Ебу Талиб, чичото на Мухаммед (алейхисселям), винаги е казвал, че го обича повече от собствените си деца и е произнасял похвални слова за него. Исторически факт е, че когато е бил на смъртен одър, Мухаммед (алейхисселям) е дошъл при него и настойчиво го е помолил да стане мюсюлманин, но – поради своята привързаност към традициите – Ебу Талиб е останал лишен от вяра. Следването на традициите и модата е вид болест и капан на нефса. Много хора са попаднали в тази клопка на собствения нефс и са останали лишени от големите щастия и печалби. Ето защо в един хадис-и кудси Аллаху теаля по смисъл казва: “Бъди враг на своя нефс, защото той е Мой враг!”