СОХБЕТ…………………………………………………………ГРОБЕН ЖИВОТ

Мюсюлманин, вършещ грях, се нарича фасик (грешник). Човек, който не вярва в исляма и пренебрегва неговите заповеди, се нарича кяфир (невярващ). За фасиците и всички неверници има гробно наказание. Несъмнено трябва да се вярва и в това. Мъртвецът, след като се положи в гроба, ще бъде съживен по незнаен за нас начин. Или ще бъде в спокойствие, или в изтезание. В благословени хадиси по най-ясен начин е казано, че две меляикета на име Мункер и Некир ще дойдат в гроба във вид на ужасяващи непознати хора и ще задават въпроси. Гробния живот съществува и трябва да се вярва в него.

СОХБЕТ………………………...ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА СЕ УЧАТ НА ИСЛЯМ

Ако ценното време на децата, в което трябва да бъдат научени на знание, бъде пропиляно, ще останат невежи и ще се появи поколение от младежи неверници. Ако хората на религията не направят нищо, при условие, че виждат това положение, техните грехове ще бъдат многократно по-големи. Човек, който не се учи на халял и харам или не им отдава значение, след като вече е научил за тях, става неверник (напуска исляма). Той няма никаква разлика от неверниците, които отиват на църква и се покланят на идоли и статуи. Най-големият враг на човека е собственият му нефс, който винаги иска да върши вредни за него дела. Желанията на нефса се наричат страсти и той изпитва удоволствие от тяхното вършене. Тези желания могат да бъдат изпълнени само толкова, колкото е нужно и това няма да се брои за грях. Прекаляването в тях е вредно и носи грях. Ислямските врагове, за да възпрат мюсюлманските деца от придобиване на религиозни знания, са измислили (измамни) имена на ритането на топка, като “спорт” и “физическа култура”. Тъй като показването на аврет частите и тяхното гледане е сладко за нефса (носи удоволствие), футболът се разпространява сред децата с голяма скорост. Родителите мюсюлмани веднага трябва да оженят своите деца още като млади; да не ги пращат на екскурзии, където момичетата и момчетата се намират заедно; да не ги пращат да играят футбол с открити аврет части, както и да гледат футболни мачове; а да ги пращат при праведни ходжи (учители), от които да се учат на религия и вяра.