СОХБЕТ.........................................................ДЖЕННЕТ И ДЖЕХЕННЕМ (7)

В ахирета ще се случат чудни неща. Едно от тях е следното: един човек ще бъде заведен при Аллаху теаля, Който ще го съди. Добрите и лошите му дела ще бъдат претеглени. В същото време обаче той ще остане с впечатление, че Аллаху теаля – в онзи момент – не се занимава с нищо друго, освен с неговата равносметка. Но истината е другояче. В онзи момент Аллаху теаля ще отсъжда за милиони или за толкова много, колкото само Той знае. Всички тези хора ще мислят, че Аллаху теаля в този момент е зает само с неговата равносметка.

Там хората няма да се виждат и чуват едни други. Всеки ще е под завесите на Аллаху теаля. Субханаллах (Пречист е Аллаху теаля)! Каква сила и мощ! Това е времето, което е посочено в 28-о знамение на сура Люкман, чийто смисъл е: „Вашето сътворяване на земята и после в ахирета e за време, колкото поемане на дъх.“ Този израз на Аллаху теаля съдържа тайни, които се отнасят до Неговата безвременност и безпространственост, защото владението и делата на Аллаху теаля са без граници. Нито едно от делата Му не пречи да върши други неща.

Ето в такъв момент човек ще дойде при своя син и ще му каже: „О, синко! Обличах те с дрехи, когато не беше в състояние да го сториш. Давах ти храна и вода, когато – без съмнение – нямаше сила за тях. Защитавах те, защото не беше в състояние да се опазиш от нещата, които ти вредят и искаш онова, което ти е от полза. Иска от мен какви ли не плодове, а аз ги купувах и носех. Научих те на религия и вяра. Пратих те при ходжи, които да те учат на Коран-и керим. Но сега виждаш и ти колко е тежко в Съдния ден. Знаеш и за многобройността на греховете ми. Поеми малка част от тях, за да намалеят! Дай ми един севаб, за да натежат моите.“ Синът ще избяга от него и ще му каже: „Аз имам по-голяма нужда от него.“