СОХБЕТ...........................................................ЕХЛ-И СУННИТСКА ВЯРА (3)

Второто му задължение беше да предаде духовните правила на Коран-и керим, т.е. висшето познание за същността и качествата на Аллаху теаля, в сърцата на най-извисените от неговата общност. Това задължение не бива да се бърка с първото задължение – теблиг. Безмезхебниците не вярват на това второ задължение. Ебу Хурейре (радияллаху анх) е казал: „Научих от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) две науки. Едната ви я съобщих. Ако ви бях съобщил и втората, щяхте да ме убиете.“ Тези думи на Ебу Хурейре са написани в книгите „Бухари“, „Мишкат“, „Хадика“ и в 267-о писмо на „Мектубат“.

Третото задължение беше насочено към онези мюсюлмани, които не се подчиниха на проповедите и наставленията относно изпълнението на ахкям-и фъкхиййе. Използвайки сила, накара вярващите да се подчинят на ахкям-и фъкхиййе.

След Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем), всеки от четиримата халифи [Ебу Бекр, Омер, Осман и Али (радияллаху анхум)] изпълни изцяло тези три задължения. По времето на хазрети Хасан (радияллаху анх) разделенията и нововъведенията се увеличиха. Ислямът се разпространи на три континента. Духовната светлина на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) се отдалечи от земята. Броят на сахабе-и кирам (радияллаху анхум) намаля. Тези три задължения станаха невъзможни за изпълнение от един човек, поради което бяха поети от три отделни групи хора. Задължението за оповестяване на знанията за вярата и ахкям-и фъкхиййе беше възложено на религиозните водачи, наречени муджтехиди. Тези, от тях които преподаваха вярата, бяха наречени мутекеллимин, а тези, които преподаваха фъкъх, бяха наречени фукаха. Второто задължение, т.е. да се научат желаещите мюсюлмани на висшите духовни правила на Коран-и керим, беше възложено на дванадесетте имама от Ехли бейт и учените на тасаввуфа (суфизма). Джунейд-и Багдади и Сирри-йи Секати (рахметуллахи алейхим еджма’ин) бяха двама от тях.