СОХБЕТ...........................................................ЕХЛ-И СУННИТСКА ВЯРА (5)

Ехли суннитския мезхеб се разделя на два пътя Ма-туриди и Еш’ари, но те се считат за един, защото имат една основа и не си противоречат. Ехли суннет във всички дела и ибадети се разделя на четири мезхеба, но те принадлежат към една и съща група [ехли суннет вел джема’ат], тъй като имат една и съща вяра. Разделят се по въпроси за правилата, които не са ясно посочени в свещените айети и благословените хадиси. Всички те направили иджтихад, положили усилия и разбрали по различен начин тези правила. Няма разногласия между тези мезхеби в законите, които са ясно посочени в Коран-и керим и хадис-и шерифите. Иджтихад не се извършва в насс (айети и хадиси), чиито значения са ясни и категорични. Онзи, който сгреши, правейки иджтихад по въпроси, които не са ясно посочени в законите на вярата, няма да бъде опростен. Така се отклонили 72-те заблудени групи, чиито и’тикад (вяра) е грешен, те се наричат ехли бидат (еретици). Те обаче не се наричат неверници. Тези, които не вярват дори в едно от нещата, които са ясно посочени в исляма, ще загубят вярата си. Те ще станат кяфири. Онези, които правят грешен  иджтихад и губят вярата си, се наричат мулхиди. В книгите „Редд-ул мухтар“ и „Ни’мет-и ислам“ пише, че някои от седемдесет и двете заблудени групи като Батини, Муджессиме, Мушеббихе, част от Уахабитите и групата Ибахи, са мулхиди.

Както е посочено в горния хадис, човек е или мюсюлманин, или невярващ. Мюсюлманинът е или от ехли суннитския мезхеб, или ехли бид’ат (еретик). Оттук става ясно, че онези, които непринадлежат към ехли суннитския мезхеб, т.е. безмезхебниците или са заблудени, или са загубили вярата си.

Всеки мюсюлманин е необходимо да научи знанията за вярата, съобщени от ехли суннитските учени и да повярва в съответствие с тях. Човек, който повярва на кратко в тези неща, ще бъде праведен мюсюлманин. Но понеже не е научил причините (за вярата), ще е изпаднал в грях. Не е повелено да се изучат доказателствата и причините на законите, които трябва да се изпълняват или отбягват. С други думи, не е грях да не се знаят причините за правилата относно делата.