СОХБЕТ...........................................................ЕХЛ-И СУННИТСКА ВЯРА (7)

Връщането на една стотинка на нейния собственик е по-добро от извършване на хиляда години нафиле (допълнителен) ибадет и седемдесет допълнителни хаджа. Неправилно е да се отлага покаянието след извършване на грях, мислейки си: „Ако повторя този грях, първото ми покаяние ще бъде нарушено“. Това е невежество и изкушение на шейтана (сатаната). Фарз е да се направи тевбе (покаяние) веднага след извършване на какъвто и да е грях. Ако се забави покаянието с един час, греха се удвоява. От това става ясно, че грехът на онези, които ненаваксват каза (пропуснатите) намази, се увеличава в пъти, с времето за извършване на всеки намаз.

Да се каже „Покаях се“ не се приема за покаяние. За да бъде действително тевбето (покаянието), трябва да бъдат изпълнени три условия: 1 - Незабавно прекратяване на греха. 2 - Страхувайки се от Аллаху теаля, да се срамува и да съжалява за извършения грях. 3 - Искрено обещание да не се повтаря този грях. Аллаху теаля е обещал да приеме покаянието, направено в съответствие с условията. [Ако в извършения грях има престъпени човешки права (кулов хак), за опрощението му трябва да се поиска халял (прошка) от потърпевшия.]

Нравите се променят. Човек трябва да се опита да бъде с благ характер, добродушен.

Дали човек ще е вярващ или невярващ в отвъдното, ще се разбере в последния му дъх. Ако човек, който не е вярвал шестдесет години, стане мюсюлманин малко преди смъртта си, той ще бъде съживен като вярващ в отвъдното. Никой не може да бъде наречен обитател на Дженнета, освен Пейгамберите (алейхимуссалевату веттеслимат) и онези, които били благовестени, че ще отидат в Дженнета. Защото не се знае, човек в последния си дъх дали ще бъде мюсюлманин или невярващ.

След като вярващия отиде в отвъдното, ако остави след себе си добри дела, ако остави полезни книги и праведни деца да се молят за него, той ще бъде възнаграден. Когато човек умре, неговата книга за добро (севаб) и зло (грях) не се затваря.