СОХБЕТ…………………..…………………ПОДНОВЯВАНЕ НА ВЯРАТА (1)

   Вяра (иман) означава потвърждението, т.е. вярата на сърцето във всичко това, което според единодушието (на учените), Мухаммед (алейхисселям) е донесъл от Аллаху теаля. Това означава да се вярва, че Аллаху теаля съществува и е един, че хората ще бъдат съживени след смъртта, че да се кланя намаз и да се пости през месец Рамазан е фарз (задължително), че да се пие алкохол и жените да откриват главите, косите и краката си пред намахрем (чужди мъже) е харам (забранено). Човек, който твърди, че е вярващ, се нарича мюсюлманин. Този, който извършва неща, които са неверие, като поклонение на идоли, хвърляне на Коран-и керим на нечисто място, става кяфир (невярващ). Също така е кюфр (неверие) да се извърши умишлено намаз без абдест и да не се харесва нещо, което е суннет. Човек не става кяфир, отричайки нещо, което не се разбира ясно от свещените айети и общоизвестните (мутеватир) хадис-и шерифи или ако се разбира ясно, но не е предадено чрез иджма’. Онзи, който казва халял за нещо, което е ясно (категорично) обявено за харам, става кяфир. Пример за това са пиенето на вино и яденето на свинско месо. Човек няма да стане кяфир, ако каже халял за нещо, което е халял по своята същност, но е харам при определени условия. Пример за това е присвояване на чужда собственост. Ако от едно изявление или действие на мюсюлманин, могат да бъдат извлечени много значения (те’вил), т.е. ако повечето от тях показват, че той е неверник и ако едно от тях показва, че съответният човек има вяра, той не трябва да се нарича кяфир. Но ако признае, че не е имал предвид смисъла, който показва че е вярващ, той става кяфир. Ако каже нещо, в което учените не са единодушни, че изкарва от исляма, той не може да бъде наречен кяфир.

   Ако мъж и жена - мюсюлмани станат мурдет (вероотстъпници), т.е. ако се отрекат от религията, техният никях (брак) ще бъде анулиран. Последващите им деца ще станат велед-и зина (т.е. незаконни, извънбрачни деца). Ако съпругът се покае, те трябва да подновят брака си. Но съпругата не може да бъде принудена да направи никях (да се омъжи). Ако напусне религията, тя ще бъде принудена да се покае и след това да поднови брака си. Тъй като не е имало развод, не е необхоидима хулла. Когато човек, който е отрекъл нещо, за което няма единодушие (на учените), се покае, за по-сигурно, т.е. добре е да поднови своя никях.