СОХБЕТ............................................ТАСАВВУФ, ЕВЛИЯ И КЕРАМЕТ (2)

Както става известно и от този хадис-и Джибрил, има съвършенство, качество, освен вярата и ибадетите, което е наречено ихсан; ние го наричаме виляйет. В сърцето на велията (евлията) изчезва битието и любовта към ма-сива, когато обичта на Аллаху теаля го покрие. Това състояние се нарича фена-и калб. Това мушахеде не означава виждане на Аллаху теаля. Той не може да се види на този свят, но във велията се появява състояние като че ли Го е виждал. То не се случва в резултат на желание (искане от раба). Това състояние е описано от Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) ето така: „Да служиш на Аллаху теаля като че ли Го виждаш.“

В хадис-и шериф е посочено: „Има парче плът в човека. Ако то стане праведно, цялото тяло също става праведно; ако е развалено, цялото тяло също става развалено (т.е. върши зло). Това парче плът е сърцето.“ Това благочестие на сърцето, което е необходимо за благочестието на тялото, е наречено – от мутасаввъфите – фена-и калб. Сърцето изчезва в любовта към Аллаху теаля. Сърце, което обича само обичаните от Него неща, започва да оказва влияние и върху неговия съсед – нефса; той също постепенно се изчиства от непокорството и печели хубб-и филлях и бугд-и филлях; т.е. харесва нещата, които Аллаху теаля харесва и не обича онези, които Той не обича. Ето защо в това състояние цялото тяло желае да се подчинява на заповедите на исляма.

Всички сахабии са по-високопоставени от всички мюсюлмани несахабии. Въпреки това, сред ислямските учени, които са дошли и ще дойдат до Къямета, има много такива, чиито знания и поклонения са били многобройни като тези на част от Есхаб-и кирам. Освен това в един благословен хадис се казва: „Ако другите дадат злато като садака, колкото планината Ухуд, няма да могат да спечелят севаба от половин са’ ечемик, даден от моя Есхаб по пътя на Аллах.“