СОХБЕТ............................................ТАСАВВУФ, ЕВЛИЯ И КЕРАМЕТ (3)

Тази ценност на ибадетите на Есхаб-и кирам е заради духовната зрялост (вътрешното съвършенство) в техните сърца, която се е формирала в резултат от сохбета (дружбата, беседите) с Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем). Тяхното сърце е получило сияние от благословеното сърце на Расулюллах и засияло. Когато хазрети Омер починал, неговият син Абдуллах е рекъл: „Замина си девет десети от знанието.“ Щом тамошните младежи се зачудили на това, той е допълнил: „Не визирам науките фъкъх и келям, които вие знаете. Искам да кажа, че девет десети от познанията на батън (ма’рифет), дошли от благословеното сърце на Расулюллах, си отидоха.“ Сред мюсюлманите, които са дошли след Есхаб-и кирам, тези, които са постигнали тези сияния на батън, са ги постигнали в сохбетите на водачите (муршид-и кямил). Те са постигнали – посредством тях – сиянията, извиращи от благословеното сърце на Расулюллах. Без съмнение, сиянието, което е било получавано в техните сохбети, е било по-малко от това на Расулюллах. Ето в това се крие причината за превъзходството на Есхаб-и кирам (радияллаху теаля анхум еджма’ин). Оттук се разбира, че има съвършенства на батън, освен тези на захир. А съвършенствата на батън си имат различни степени. Това е посочено и в един хадис-и кудси, в който Аллаху теаля казва по смисъл: „Ако рабът се приближи към Мен малко, аз се приближавам към Него много. Ако се приближи много, аз се приближавам още повече. Ако Моят раб [заедно с фарзовете] извърши и много нафилета, ще се приближи толкова много към Мен, че ще го заобичам много. Когато го заобичам, приемам неговите молитви. Той (започва да) вижда, чува и прави всичко с Мен.“ Нафилетата, които водят до силната обич на Аллаху теаля, са тези, които се изпълняват в тасаввуфския път.

Милионите мюсюлмани от трите големи континента на света – в продължение на повече от хилядолетие – са казали и писали, че в сърцата им се е появило състояние, което са постигнали чрез полагане на усилие по пътя на тасаввуфа и посещение на сохбетите на праведниците. Никой не може да си помисли, че е възможно да има такова неимоверно единодушие за някаква лъжа. Биографиите на повечето от тези, които са допринесли за това единодушие, са поместени в книгите; очевидно е, че това са хора, притежатели на знание, таква и праведни дела. Немислимо е, че такива зрели хора ще са в състояние да излъжат.