СОХБЕТ..............................................ТАСАВВУФ, ЕВЛИЯ И КЕРАМЕТ (5)

В хадис-и кудси, който споменахме и по-горе, се казва: „Ако Моят раб [наред с фарзовете] върши и много нафилета, се приближива толкова много към Мен, че го заобичвам много.“ Близостта, спомената в свещения айет и този хадиси кудси, е характерна само за избраниците и тя се нарича виляйет (евлиялък). Първото условие за постигане на тази близост е притежанието на вяра в съгласие с ехл-и суннет. В 68-о знамение на сура Ал-и Имран по смисъл се казва: „Аллаху теаля обича онези, които вярват.“, но Той обича още повече избраниците сред мюсюлманите. Неговата обич към всички мюсюлмани се нарича виляйет-и амме, а към избраните мюсюлмани – виляйети хасса, и именно тя е изтъкната в гореспоменатия хадис-и кудси. Тази обич, от своя страна, също си има степени.

Тъй като двата вида близости на Аллаху теаля към Неговите раби са съобщени в свещените айети и хадиси, за нас е ваджиб да вярваме в тях. Ние трябва да вярваме в тях така, както вярваме, че Той ни вижда.

Съвършена таква се развива единствено в евлиите и до нея се стига само ако злините на нефса – като ревност, злоба, арогантност, лицемерие и желание за слава – бъдат изчистени напълно. За целта е нужно нефсът да постигне фена (фена-и нефс). Зрялата вяра и съвършената таква не могат да бъдат спечелени, докато любовта към Аллаху теаля не стане повече от любовта към другите същества, а дори – докато в сърцето не остане обич към нищо друго, освен към Аллаху теаля. В хадис-и шериф, предаден от „Бухари“ и „Муслим“, се казва: „Вярата на един мюсюлманин няма да е зряла докато не ме заобича повече от своите родители и деца, и всички останали.“ В друг хадис-и шериф се казва: „Трима достигат до насладата на вярата: този, който обича Аллах и Неговия Пейгамбер повече от всичко; онзи, който обича само тези, които Аллах обича; онзи, който, след като се е сдобил с вяра, се страхува да стане неверник повече, отколкото се страхува да гори в огън.“