СОХБЕТ……………………….ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ВЯРА И ДЕЛА (1)

Според ехл-и суннитския мезхеб човек, който извърши тежък грях, не губи вярата си. Мюсюлманинът, който извършва грях, се нарича фасик (грешник). Грешниците, чиято вяра е правилна, в отвъдното ще бъдат или няма да бъдат подложени на изтезания в Джехеннема. Ако бъдат измъчвани, по-късно ще ги постигне милостта на Аллаху теаля и ще бъдат изведени от Ада. Основата на исляма е да се вярва в единството на Аллаху теаля и във всички правила, които са разкрити от Пейгамбера ни Мухаммед (алейхисселям), т.е. че всички заповеди и забрани, са били изпратени от Аллаху теаля. С други думи, спазването на заповедите и избягването на забраните не е условие на вярата, но вярата в необходимостта от изпълнението на заповедите и страненето от забраните е условие на вярата. Следователно човек, който не вярва така, не е мюсюлманин и се нарича кяфир (невярващ).

Невярващите няма да избегнат мъчението в отвъдното, независимо колко добри дела и полезни изобретения правят. Поклоненията и всички добри дела, колкото и да са ценни, остават второстепенни в сравнение с вярата в тях. Основата е вярата. Добрите дела идват след вярата. Иманът и делата, извършени с вяра, ще бъдат от полза както в този свят, така и в отвъдния и ще доведат до щастие. Добрите дела, извършени без иман, могат да направят човека щастлив на този свят, но няма да са полезни в отвъдното. В 18-о знамение на сура Ибрахим по смисъл се казва: „Добрите дела на онези, които не вярват в Аллах, приличат на пепел, която вятърът отвява в бурен ден. В отвъдното няма да имат никаква полза от тях.“, в 23-о знамение на сура Фуркан по смисъл се казва: „В Съдния ден техните добри дела, които не са правили за Нас, ще превърнем в разпиляна прах и ще ги насочим към онези, за които са били предназначени.” Тези знамения показват, че и‘тикадът на ехли суннет е правилен.