СОХБЕТ……………………….ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ВЯРА И ДЕЛА (4)

    Човек, който вярва и обича исляма, не може да бъде изключен от редиците на исляма поради неговите недостатъци. Вярата е в основата на исляма, тъй като е форма на уважение към него, дори ако човек има недостатъци в програмата на исляма и спазването на всички негови заповеди. Ако делата бяха част от вярата, всеки, който извърши грях, би изгубил вярата си. На земята нямаше да останат мюсюлмани. В хадис-и шерифите някои добри дела се приписват на вярата, а някои лоши - на неверието. Това показва тежестта и степента на тези добри и лоши дела. С помощта на други свещени айети и хадис-и шерифи става ясно, че те не са част от вярата или неверието. Такива хадис-и шерифи са: „Срамът е част от вярата“, „Чистотата е половината от вярата“, „Вярата е намазът“, „Вярващият е човек, в когото хората са сигурни“, „Вярващият не прелюбодейства, докато е вярващ“, „Вярващият може да има всякакъв характер, но не може да притежава качества като предателство и измама.” В тези хадис-и шерифи се посочва, че липсата на добри качества като скромност, чистота, намаз, доверие, чест, правдивост и притежанието на лоши като лъжа, предателство и прелюбодейство са подобни на липсата на вяра (неверие), като така се изразява тяхната важност. Някои дела се оценяват колкото вярата, за да се разкрие тяхната значимост.

   Греховете са приятни за нефса. Вярващият може да извърши грях, като бъде измамен от своя нефс. Но когато извърши грях, неговият разум и вяра го натъжават. Защото човек вярва с ума си. Под въздействие на насладите на нефса, бива въвлечен в грях. Следователно, вярата и непокорството са две различни неща.