СОХБЕТ……………………….ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ВЯРА И ДЕЛА (5)

Греховете в делата не изкарват човек от религията. Ако извършвайки грях, наруши вярата в сърцето си, например, ако го извърши без да вярва, че това е грях, тогава напуска исляма. Действията, които са характерни за неверниците и символизират неверие, като да се препасва зуннар - пояса, който носят свещениците или почитането на идоли, се приемат за акт, който показва отричане и премахва вярата в сърцето.

   Действия като опасване на зуннар и поклонение на идоли са символи на неверие в исляма. Ако един човек извърши дело, което е характерно за друга религия, дори да не се счита за влязъл в нея, той е приел да види в себе си нещо, което е присъщо за тази религия. Следователно може да се мисли, че вярата в сърцето му е разклатена. Имам-и а’зам Ебу Ханифе (рахметуллахи теаля алейх) е казал: „Пътят, по който се влиза в исляма е и пътят, по който може да се излезе.“ Пътят тук е вярата на сърцето. С други думи, ако вярата влезе в сърцето на човек, той става мюсюлманин, ако вярата изчезне от сърцето му, той напуска исляма.

   Този, който казва, че е мюсюлманин, без крайна нужда, не трябва да прави и използва неща, които са характерни за неверниците. Мюсюлманите не трябва да мислят, че ще бъдат осмивани, когато вършат неща, които са присъщи на исляма. Трябва да смятат усилията си за почтени и уважителни. Недопустимо е да се подценява това, което съобщават ислямските учени (рахметуллахи теаля алейхим еджма’ин), като се казва какво общо има това с вярата в сърцето. Защото има път, който се разпространява от сърцето до всички органи. Делата, които заповядва ислямът са добри, а делата, които забранява са лоши. Това е истината, въпреки че хората днес не я разбират. Когато се правят неща, забранени от исляма, сърцето почернява и закоравява. Ако многократно се извършват големи грехове, вярата може да бъде изгубена.