СОХБЕТ……………………….ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ВЯРА И ДЕЛА (7)
Вярата в известен смисъл е знание. Всеки напредък и щастие в този свят зависят от науката, тогава защо предизвиква учудване това, че човек би могъл да постигне щастие в отвъдното чрез вяра, основана на силни знания? Не бива да се смята, че толкова ценната вярата е незначителна. Онези, които я пренебрегват поради величието на вечната награда, която ще се спечели, не са удостоени с честта да я притежават.Днес хората мислят и работят много усърдно, за да се възползват от земните блага, но не придават значение да повярват, че са изправени пред вечно щастие или бедствие. Те изобщо не мислят за това. Аллаху теаля е дарил хората с разум. В замяна им възложил полезни задължения и изпратил Пророците (алейхимуссалевату веттеслимат) за да ги осведоми за тях. Ако човек не познава борбата за съществуване и законите на земния живот или ако ги знае и не работи според тях, той ще страда. Също така би било вредно да не познава законите на религията и отвъдното, които Аллаху теаля е определил с голяма значимост или да не ги спазва, дори ако ги познава. Човекът, чието раждане и смърт не са в собствените му ръце, няма право да оскърбява законите на Аллаху теаля в този и отвъдния свят. Само чрез спазване на тези закони би могло да се постигне щастие.
Хората, които не вярват в исляма, питат: „Откъде идва религията? Кой е виждал Рая и Ада? Това са приказки и измислици на древните хора и фанатиците.“ Ако бяха прочели и разбрали научните знания и ислямската история от съвестни учители и видеха, че напредъкът в науката, новите открития, укрепват и потвърждават ислямските вярвания, щяха да се придържат здраво към исляма. Или поне биха били уважителни и почтителни към него. Ако бяха изучили живота на Мухаммед (алейхисселям) от правилно написаните книги, щяха да се влюбят в неговия ум, прекрасна нравственост и успехи. Хиляди страници от световната история са пълни със събития, които показват как стотици хиляди вярващи са отдали всеотдайната си преданост към Него, посветили своята доброта, подчинение и прекомерна любов към Него и жертвали имуществото и живота си за Него. Очевидно е, че такъв човек, който е източник на всички знания, учител на всички добри нрави и дела е Пейгамберът на Аллаху теаля.