СОХБЕТ……………………….ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ВЯРА И ДЕЛА (8)

Очевидно е, че такъв човек, който е източник на всички знания, учител на всички добри нрави и дела е Пейгамберът на Аллаху теаля. Започвайки да работи сам, с ум, търпение, проницателност и смелост, поставил на колене две могъщи държави [Иран и Византия]; формирал героична, всеотдайна нация в рамките на двадесет и три години; след смъртта си оставил неизменна книга, която ще доведе до щастие всички хора до Съдния ден; това е достатъчно, за да повярват разумните и съвестни хора. Няма нужда да се търси друго чудо и свидетелство. Да не се вярва на думите на този велик Пейгамбер би означавало отричане на историята и събитията. Този, който познава, но не вярва на такъв човек, е роб на своя нефс (душа) или е извратен човек, който не иска доброта, упорита работа, зрялост, любов, социална справедливост и не се интересува от щастието за себе си и цялото човечество. Или е невеж човек, който не е наясно с науката и историята. За всеки разумен човек, изучил живота на Мухаммед (алейхисселям), мъдростта и ползите от заповедите и забраните на исляма е човешки дълг да повярва веднага в него и да му бъде отдаден от все сърце и с радост да стане мюсюлманин. Ебу Лехеб и Ебу Джехл са видели Пейгамбера, а византийския император Ираклий и персийския шах Парвиз са прочели писмата му, но никой от тях не е повярвал. Неверието им в него е знак, че те са невежи, глупави или злонамерени.

Да се повярва в задължителността на поклоненията е част от вярата. Но да се повярва е едно, а да се извърши е съвсем друго. Тези две неща не бива да се бъркат. Онези, които вярват, но не ги изпълняват поради мързел, не напускат исляма.

Абдулгани Наблюси „рахиме-хуллаху теаля“ казва: „Казано най-кратко: Вярата не намалява и не нараства сама по себе си. Нараства или намалява нейната сила или, вследствие на количеството изпълнени ибадети, променя се нейното съвършенство. Ето така са обяснени айетите и хадисите за увеличаването на вярата.“ Тъй като това е тема за иджтихад, налице са различни тълкувания. Никой не е подценил разяснението на другия. Ибадетите украсяват вярата, те са като клоните на дървото. Имам-и а’зам Ебу Ханифе, имам Малик, имам Ебу Бекр Ахмед Рази и много други големи учени „рахиме-хумуллаху теаля“ казват, че вярата не нараства с поклоненията и не намалява с греховете. Защото иман означава да се вярва изцяло (без капка съмнение) и в това не може да има нарастване или намаляване.“