СОХБЕТ………..………..НАСТАВЛЕНИЯ ОТ АБДУЛКАДИР ДЖЕЙЛЯНИ

Част от наставленията на Хазрети Абдулкадир Джейляни (рахметуллахи алейх) са:

  “Кераметите се проявяват само в името на някаква полза. Онзи, който не крие своя керамет, показва, че е пристрастен към земно. Онзи, който ми е станал ученик или се е свързал с един от моите потомци или халифи, достигне до степента да показва керамети и ги разкрива безцелно, то лицето му ще бъде черно и на двата свята.

  Онези, които ще водят хората, трябва да притежават следните качества: да прикриват недостатъците и да прощават; да са милосърдни и благонравни; да са правдиви и добродетелни; да повеляват повеленото и възбраняват възбраненото; да са гостоприемни и да вършат нощни ибадети, докато всички хора спят; да са учени и смели.

  Подчинете се на големите учени и не се отклонявайте към пътищата на бидата; подчинете се и не възразявайте; търпете и не се вайкайте; бъдете заедно и не се разделяйте; чакайте и не губете надежда; очистете своите сърца и не ги опетнявайте, и никога не се отделяйте от вратата на вашия Господар.

  Сърцето няма вероятност и възможност да заобича ахирета, докато остане обвързано с някое земно желание или върви подир някое земно удоволствие.

  Мюсюлманинът за пред хората е щастлив, но отвътре е тъжен. Пейгамберът ни “салляллаху алейхи ве селлем” е казал: “Радостта на мюсюлманина е по лицето му ала сърцето му е тъжно!” Мюсюлманинът много съзерцава и плаче, а малко се смее. С усмивка на лице маскира своята тъга в сърцето. Навън видимо се опитва да припечели своето препитание ала сърцето му е заето със своя Господар. Привидно е със своите деца, а от сърце е със своя Господар.

  Нима е подходящо да се върши дело за показност и после да се очаква Аллаху теаля да го приеме? Остави алчността, своеволието, ненаситността и пристрастеността към земно. Намали малко своята радост. Бъди малко тъжен. Пейгамберът ни се усмихваше, за да освежи сърцата на другите.”