СОХБЕТ..........................................................КАКВО Е БИД’АТ (ЕРЕС)? (3)

В хадис-и шериф се казва: „Ако една общност след смъртта на своя пейгамбер извърши бид’ат в религията, ще изчезне подобен на него суннет”. С други думи, ако се извърши бид’ат, който не води до неверие, то ще бъде изоставен подобен суннет.

Друг хадис-шериф гласи: „Аллаху теаля не дава на еретика [извършителя на бид’ат] дял от покаянието, докато не изостави своя бид’ат“. С други думи, който въведе бид’ат или извърши бид’ат, въведен от друго лице, не може да се покае, защото смята, че този бид’ат е правилен и очаква севаб (награда) от него. Няма да има дял от покаянието, за който и да е от греховете си, поради вредата на това нововъведение или факта, че то предизвиква кюфр (неверие).

В един хадис-и шериф се повелява: „Аллаху теаля няма да приеме никакво деяние (поклонение) на човек, който прави нещо, което е бид’ат в религията, докато не изостави този бид’ат заради Аллах”. Човек, който продължава да прави нещо, което е бид’ат в и’тикада (вярата), делата, словата или в морала, дори ако ибадетите му от този вид са валидни, нито един от тях няма да бъде приет. За да бъдат приети неговите поклонения, е необходимо да изостави това нововъведение, страхувайки се от Аллаху теаля, очаквайки севаб от Него или за да получи Неговото одобрение.

Отново в хадис-и шериф се казва: „Аллаху теаля не приема оруджа, хаджа, умрата, джихада, отказа от греховете и справедливостта на еретика [извършителя на бид’ат]. Както конецът лесно излиза от тестото, така и той от исляма.“ Т.е. дори ако ибадетите му са правилни, те няма да бъдат приети. Няма да му се дадат севаби, защото продължава да извършва бид’ат, който не е причина за неверие.  От друга страна, ибадетите на човек извършващ бид’ат, който предизвиква неверие, са несъстоятелни и не му се приемат нито едно от фарзовите и нафиле (незадължителни) поклонения.