СОХБЕТ………………………...НЕЩА, КОИТО ИЗКАРВАТ ОТ ИСЛЯМА (3)

Ако някой каже: “Аллаху теаля ми е свидетел на небето”, става кяфир, защото приписва пространство на Аллаху теаля. Аллаху теаля не е обект на пространство (Той е пречист от недостатъка да заема пространство). [Този, който нарича Аллаху теаля “Отец”, “Баща” (или “дядо Господ”), става кяфир.]

    Ако някой каже, че препитанието (ръзъка) е от Аллаху теаля, но и рабът трябва да се постарае, то това е ширк (кюфр), защото делата на рабите също са от Аллаху теаля.

   Ако някой каже, че да бъдеш назарянин е по-хубаво отколкото да бъдеш юдеин, [да бъдеш неверник американец е по-хубаво отколкото да бъдеш комунист], става кяфир. Трябва да се каже, че юдеите са по-вредни от назаряните[, а комунистите от християните.]

   Онзи, който каже, че е по-добре да бъдеш неверник, отколкото да мамиш хората, става кяфир.

   Ако един човек даде милостиня от харам (придобита по непозволен от исляма начин) и очаква севаб от това, и ако беднякът, приел милостинята, знаейки че средствата са от харам, каже “Нека Аллах да приеме!”, а даващият каже “Амин”, и двамата стават кяфири.

   Ако някой каже: “Каква работа имам в събранията на ислямските учени” или “Кой е способен да постъпва в съответствие с изказванията на ислямските учени”, или с пренебрежение хвърли на земята фетви, или каже: “За какво са ни думите на учените”, става кяфир.

   Ако някой каже на противника си: “Нека да отидем на шериатски съд”, а той отвърне: “Не бих отишъл, докато не ме отведе полицията” или “Откъде да знам за исляма”, вторият става кяфир.

   Ако някой произнесе слова, изкарващи от исляма, а друг се засмее, и двамата стават кяфири. Ако се смее при наличие на зарурет (принуда, неизбежност), не става кяфир.