СОХБЕТ………………………..НЕЩА, КОИТО ИЗКАРВАТ ОТ ИСЛЯМА (5)

Ислямските учени са изказали различни становища относно това дали става кяфир или не онзи, който кълне някого с думите: “Да умреш без вяра.” В действителност, доволството от неверието на друг човек е неверие – в това има единодушие. Но ако за даден човек, който угнетява и върши грехове, се каже: “Нека умреш без вяра!”, желаейки да изтърпи вечно и болезнено наказание, това не изкарва казващия от исляма. Имам Биргиви “рахметуллахи алейх” допълва: “Ето това становище приемаме за правилно, защото за него има доказателства в Коран-и керим в частта за случката с Хазрети Муса “алейхисселям”.”

Ако някой каже: “Аллаху теаля знае, че не съм извършил такова деяние” за нещо, което всъщност е извършил, става кяфир, защото ще е приписал невежество на Аллаху теаля.

Ако двама се оженят без свидетели и кажат: “Наши свидетели са Аллаху теаля и Неговият Пратеник”, и двамата стават кяфири, защото нашият Пейгамбер “салляллаху алейхи ве селлем” приживе не е знаел неведомото (гайб). Ако се каже, че е знаел, става кюфр.

Ако някой каже, че ще се закълне в името на Аллаху теаля, а друг отвърне, че не желае клетва в името на Аллах теаля, а иска клетва в името на таляка, освобождаването на роби, честта и достойнството, то вторият става кяфир.

Ако някой каже на друг: “Твоето лице ми прилича на лицето на отнемача на души!”, става кяфир, защото меляикето, което взема душите на хората, е високопоставено (Азраил “алейхисселям”).

Ако някой каже, че е хубаво да не се кланя намаз, става кяфир. Ако някой каже на друг: “Ела да извършим намаз!”, а той отговори: “Това е трудна работа”, вторият става кяфир.