СОХБЕТ………ЛИЧНОСТИ, ОСТАНАЛИ ВЪЗХИТЕНИ ОТ ИСЛЯМА (3)

Убиджин в друга част от същото произведение пише: “В частта от Истанбул, която е назована “Истанбул”, живеят мюсюлмани. Там за една година се случват само едно или две събития, които се нуждаят от полицейска намеса. В “Пера” [Бейоглу] обаче, населявана от християни, ежедневно се случват стотици кражби, измами и убийства. Тук хората мамят едни други и се убиват. Тази местност се превръща в едно блато, подобно на големите европейски градове. Докато стотиците хиляди мюсюлмани в частта “Истанбул” живеят в мир и спокойствие, около 30 000 християни в Пера се превръщат за света в примери за безчестие и безнравственост. Италианците са изкомпозирали песен за Пера на име “Pera, dei sulirati il nido = Пера, свърталище на скитници”. Тамошните хора са я пеели постоянно.”

МЕНКЪБЕ…………………………………………………ЯМАТА ГО ПОГЪЛНА

Ахмед Халеби, чиято къща се намираше до тюрбето на хазрети Мухйиддин-и Араби (рахметуллахи алейх), разказва следния керамет, на който е станал свидетели със собствени очи: “Беше след ятсия. Един от онези, които хулеха хазрети Мухйиддин-и Араби, се доближи до тюрбето с огън в ръка. Целта му беше да го изгори. Тъкмо се пресегна да го хвърли и огънят в ръката му загасна и до гроба зейна яма, която моментално го погълна. Когато неговото семейство узна, че се е изгубил, тръгнаха да го дирят. Аз им казах за онова събитие, на което лично съм бил свидетел. Дойдоха и започнаха да копаят мястото, където се беше отворила онази дупка, и попаднаха на главата му. Опитаха се да му издърпат тялото нагоре, но какви ли не усилия положиха и пак не успяха да го помръднат. При всяко усилие той още повече потъваше. Колкото копаеха, толкова по-надолу слизаше и накрая разбраха, че няма да успеят. Запълниха ямата с пръстта, която бяха изкопали, и в унизено и капнало от умора състояние се върнаха обратно с празни ръце.”