СОХБЕТ………………………………………ПРИБЯГВАНЕ ДО ПРИЧИНИТЕ

Аллаху теаля е сътворил хората и съобщил, че за тях желае живот в щастие. Да се постигне щастие означава да се живее спокоен и безпроблемен живот. Наред с това, всички хора също искат да са щастливи. Въпреки че и Създателят, и създанията искат едно и също нещо, щастливите хора са изключително малко на брой, защото Аллаху теаля има навика да създава с определи причини. Да се иска от Аллаху теаля става или с думи, или с дела. Да се иска с думи означава да се прави ду’а, а да се иска с дела означава да се прибягва до причината за желаното нещо. Под “прибягване до причината” се има предвид “работене, полагане на усилие”. Онзи, който не работи и мързелува, не ще е прибягнал до причината. Аллаху теаля не дава нищо на безделниците. Свещеният айет “Ве ен лейсе лил инсани илля ма сеа: Човек ще получи само това, за което е работил” е доказателство за нашите думи. Неверниците – тъй като не вярват в Аллаху теаля – не искат от Него с думи, т.е. не правят ду’а (не се молят), но виждат действието на причините и искат само с дела, т.е. прибягват до причините, и Аллаху теаля – приемайки исканите от тях неща – им ги дава.

   Причината за щастие се нарича ни’мет (благо). Аллаху теаля обещава, че ще даде блага на всеки, който ги иска, независимо дали е приятел (мюсюлманин) или враг (неверник). За да бъде постигнато благо, то трябва да бъде поискано по начин, който Собственикът на благата харесва. От това следва, че трябва да се изяви желание за благото, т.е. да се прави ду’а и да се вярва, че то ще бъде дадено без съмнение. То не се дава на онзи, който не вярва и още повече на онзи, който отрича. Отхвърлящият остава лишен. Наличието на тази вяра е задължително по време на молитвата, с която се иска причината за щастие. Т.е., за да се постигне благо, човек трябва да повярва, с други думи, да стане мюсюлманин, и после да прибегне до причината за щастие. Аллаху теаля – Притежателят на всички блага – е проявил милост и е съобщил начина на изпълнение на молитвата. За да бъде приета тя, човек – след като повярва (приеме исляма) – трябва да кланя ежедневен петкратен намаз и да не престъпва човешки права: Това са първите условия. От всички тези обяснения следва, че онези, които казват “Ду’ите ни не се приемат”, не са изпълнили изредените условия.