СОХБЕТ..................................................ПРАЗНУВАНЕ НА НОВА ГОДИНА

Честването на Нова Година от християните, започва още от времето на император Константин, който е първият римски император. Той накарал да се прибави в новонаписаното Евангелие вярата в трибожието, предложена от Платон и обявил Коледа за празник. В Евангелието на Иса (алейхисселям) и Евангелието написано от апостол Варнава, се съобщава за единството на Аллаху теаля. В Ислямската религия няма свещени дни и нощи в месеците на слънчевата година. Например не могат да се приемат за свещени дните 21 март, 6 май и 20 септември. Имам-ъ Раббани (рахметуллахи теаля алейх) казва:

"Оказването на уважение към религиозните празници на индуисите, деня "Невруз" на огнепоклонниците, "Коледа" – на християните, и честването на тези дни, подобно на тях, водят човек към неверие, т.е. човек напуска исляма."

Според нашата религия Нова Година по Григорианският календар (слънчевият календар), няма разлика от другите дни. Честването на тази нощ е равносилно на оприличаване на християните.

В тази нощ да се коли пуйка, да се организират веселби, игри с музика, слагане на елхи, украсяване на къщата и палене на свещи е харам и голям грях. Защото това е оприличаване на християните.

 

СОХБЕТ.....................................................................СЕДЕМ ГРУПИ ХОРА

В хадис-и шериф предаден от имам Бухари “рахметуллахи алейх” се повелява:

“Има седем групи хора, които Аллаху теаля ще постави на сянката на Арша в ден, в който няма никаква сянка:

 1. Справедливия управник;

 2. Младеж, израснал в служба на Аллаху теаля;

 3. Онзи, чието сърце е обвързано с месджидите;

 4. Онези, който се обичат, срещат и разделят в името на Аллах;

 5. Онзи, който е бил повикан от красива жена с власт, но ѝ отговорил с “Аз се боя от Аллах!”

 6. Онзи, който дава садака тайно, така че лявата ръка не вижда онова, което дава дясната.

 7. Онзи, който споменава Аллах на уединено място и очите му се изпълват със сълзи.”